ИЗБЛЕДНЯЛА СНИМКА Себе си искам сега да си спомня… Докато изписва дъждът поредните свои истории отвън по стъклата… Капка по капка – и заприличва прозорецът на времето ни разклатено – мълчат уморените от глупостта, а тези, които нямат какво да ни кажат, говорят, говорят, говорят… Себе си искам сега да си спомня… Не избледняла дата, не име, изговаряно често, не лице, с оживена мимика… Парче по парче искам да залепя стомната на свойта душа, прелетяла над черното, разхлабила примките, изплатила греха си – сторен-несторен… Себе си искам сега да си спомня… Моментната снимка, преди есента … Continue Reading ››

СЯНКА върху розовата завеса на пеперуди остана сянката ти седи прегърбена гризе ноктите си и почуква върху невидимите компютърни клавиши чака те може би трябва да сменя завесите за да не чака напразно   ИМА ТАКАВА ТИШИНА Когато връхлита светеща тишина часовниците спират престават да отброяват секунди и въздишки очите потъмняват от грях в разпилените по възглавницата коси заспива вятърът когато връхлита светеща тишина отново се връщам при теб   СПЛИТ Тесните улици на Сплит като мистичен лабиринт извиват се променят посоката и изведнъж не знаеш къде си блуждаеш завръщаш се търсиш там можеш да се изгубиш завинаги старият … Continue Reading ››

ВТОРНИЦИ, ВРАТИ, ВЛЮБВАНКИ

тази вечер роклята ми шептеше на женените мъже, че съм прилично хубава, прилично чакаща, прилично непозна та, и те си позволяваха да ме погледнат с крайчеца на окото си – колкото да си кажат: „Прилично е да не се изневерява.“ Беше вторник вечер, която вещае само влюбванки и врати, през които влизат мъже, за които трябва да пишеш. Аз оти вах при стела. От … Continue Reading ››

ЛИЛАВО ПАЛТО Ти се разхождаше в лилаво палто по брега „Against the wind” по криволичещия път край пустoто море някой те следваше отдалеч с раница на гърба с поглед ти изчезна по прекия път през канавките той продължи по пътя си със същото темпо От вечната градина Бих искала камък моето битие да бъде а мирисът на тялото – боровина мислите ми на слънчевия часовник деца да станат а речта ми – вълните да подарят Да остана увековечена в красота която властва над шишарки столетни край чайката, захласната завинаги изчезнала, мъртва намерена                  

СИЛАТА НА МОИТЕ СИНОВИ Това са те! Двете лица, които винаги ме връщат назад: мислено ме връщат в младостта; връщат ме към най-красивите мигове от живота ми. Това са те! На които винаги пожелавам да се усъвършенстват и да бъдат успешни, по-успешни не само от мен, но и от всички останали. Това са те! Те винаги са най-добрите. Те са светлината на живота ми. Това са те! Когато ги няма; когато не са около мен; когато искам да си спомня как изглеждах в миналото, преди повече от двадесет … Continue Reading ››

Сашо Серафимов България СЪС ЗАВЪРЗАНИ ОЧИ Там, откъдето идваме, е пространство с карфица. Забодени някъде в космоса, за да не мърдаме, и да не знаем къде сме. Там, откъдето идваме, е кръстовище. И всеки път е истински, с кости в земята. Плачем за близката смърт и се радваме на далечното бъдеще, а те са събрани на времето в шепата. Там, от където идваме, е може би нашето връщане с къщите, с улиците, с планината и извора, с любовта, която ни връзва очите, и с души, проверени от … Continue Reading ››

*** Криволичещи думи са подходящи, та и Балчик не е сътворен от Божията ръка. В него са работили усърдно турци, гърци и шведи и всеки е допринесъл за историята на заболяването му. Ала тук всъщност нищо не е толкова кратко, колкото шведското „tack“ и нищо не е толкова дълго, колкото гръцкото „mikos“. Аллах затворил благосклонно очи и мъжете разпалили въгленчетата в съдинките на наргилетата. Добитъкът издишва топлина, лениво се носи по Белите скали, дъвчи нагарчащи билки, поели от солта на разбиващите се вълни. Тук … Continue Reading ››

Миодраг Якшич Сърбия МОРСКОСИНЬО НА БЕЛИ ТОЧКИ тази нощ ти ще плачеш, затова толкова убедено очакваш да не падне мрак. Не е нужно, щом плачеш, да бъде и нощ. сълзите са безусловно чувство, когато си сам. Когато заспиш, ще го сънуваш. Щом се събудиш, той ще бъде в мислите ти. любовта ще те връхлети, ще те обземе тъга от несподелена любов. Пълна с въпроси и празни отговори. На нивото на идеите е и нивото на съгласието. Чакат те окончателни намерения, но... смъртта не е … Continue Reading ››