ЛИЛАВО ПАЛТО
Ти се разхождаше в лилаво палто
по брега
„Against the wind”
по криволичещия път край пустoто море
някой те следваше отдалеч
с раница на гърба
с поглед
ти изчезна по прекия път през канавките
той продължи по пътя си със същото темпо
От вечната градина
Бих искала
камък моето
битие да бъде
а мирисът на тялото –
боровина
мислите ми
на слънчевия часовник деца
да станат
а речта ми –
вълните да подарят
Да остана увековечена в красота
която властва над шишарки столетни
край чайката, захласната
завинаги
изчезнала, мъртва
намерена