Ива Иванова – един от популярните млади автори в съвременната българска литература, ще гостува в Бургас на 7 март. Тя ще представи новата си книга с разкази – малки Продължете да четете В Бургас гостува една от най-популярните авторки от последните години – Ина Иванова →

Аз обичах да стоя до късно

Но започна зимата. А аз обичах да стоя до късно.
Аз обичах, спомняш си, изтръпналите джанки.
Онова безсмъртие.
Обичах жилото на насекомите.
Обичах топлината на бозайниците.
Но започна зимата и никога не свърши.

Аз заставах толкова красив да ме обикнат.
Заставах гол за вятъра, красив
за лястовицата. Заставах, спомняш си,
приятно смешен за поредния познат, с ръцете
ей така отворени, изкъпан
в изворите.

Днес
с моята сива съпруга разхвърляме
плесен на сивите гълъби.

А аз обичах да стоя до късно.
Аз обичах, спомняш си, секундата
на безтегловност, яростта
на самолетите. Обичах
да застана толкова красив.
Обикна ме зимата, моята сива съпруга.

Аз, изостаналото момче, звъня на вратите ви

И викам искате ли да играем. С тези
вълчи сенки по лицето съм нелеп,
разбирам го. Но искам да се блъсна в нещо.
Искам вие, Косето и Босето,
да ми отворите, да ме
изгледате с любезно съжаление.

Пораснали сте с тези вълчи сенки по лицето.

Искам в някого да се ударя. Помните,
когато си одрах коляното на глобуса,
възторжен от самия свят: тогава
още чакахме да се превърнем.

После аз останах тук, единствено
посмешище сред достоверни възрастни.
Но искам за последен път да си припомня
кой какво е и какво не би могъл. Така че
ето ме, облегнат на звънците ви, смутил
нормалния ви ден, летящото момче.
Да си припомня как ви побеждавах.

Като диригент на световете, ти стоеше на брега

И викаше натук е сушата, нататък е морето.
Ти обличаше опрятната си риза
с нулева ирония, досущ като
посредствените
и великите.

Ти викаше отляво да е ужасът,
отдясно светлината. Да не се събират.
Викаше приветствай ужаса,
но истинския ужас, непримесения
с любопитството на дните, и обратното,
където е невинността, да е невинност.
Ти отказваше в очите на смъртта
да видиш смешната почуда
на разсеян ученик: не искаше
да наскърбиш едното с другото.

Ти всяка сутрин се събуждаше
със смесица от сънища и после с часове
ги връщаше обратно по местата им. Кое
е по-огромното: да вярваш
или да не вярваш на нелепия си подвиг. Ти
разделяше калта на пясък и вода и хвърляше
водата зад гърба си и доплува
чак до границата. Ти,
когато се надигаше вълната,
беше толкова спокоен.

Ти си острото създание, вселяваш се в лика на гарвана

В прекършения хребет. Ти си хитрото създание,
вселяваш се във всеки крайчец на окото, зърнат
между другото. Когато тръгваш, ти не тръгваш,
ти се отковаваш от земята, преобръщаш се,
отприщваш се от тук.

Вселяваш се в насмешката на сърпа,
рядко в халото. Понякога в магьоснически
шапки, във върха на пумпалите.
Тук е облото създание, твоят
нескопосан отзвук.

Тук е примижалото създание, свикнало
да те намира там,
където никога не си.

И пак започвам: тя ли е
или не е тя. Ако не е тя,
защо се движи като нея. Ако не е тя,
защо е взела формата и жеста ѝ, паролата ѝ
пред вселената.
Единственото твое.

Дръзна ли да питам, ти не тръгваш,
ти се отковаваш от земята, преобръщаш се,
отприщваш се от тук, отлиташ.

Никола Петров (1987) e автор на книгите „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“, 2021, отличена с награда „Перото“ и номинирана за „Иван Николов“). През 2011 г. получава първа награда в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на английски, испански, италиански, руски и беларуски. Работи като медиен анализатор.

ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ 

Критически страници (2017 – 2022)

За критиката

През 2017 г. излезе от печат книгата на Пьотър Ярцев: „Книга за театъра“ (прев. Владимир Игнатовски, изд. „Изток-Запад“, С.). П. Ярцев е драматург и режисьор и заедно с това един от най-големите руски театрални критици, работил с известните Станиславски, Майерхолд, Комисаржевска. Емигрира в България през 1921 г. и създава в Пловдив първия у нас камерен театър. Поканен е от Владимир Василев като консултант в Народния театър в София. Умира в София през 1930 г.

В уникалната „Книга за театъра“, неиздавана никога в неговата родина, той пише следните думи, изразяващи строгото му отношение към собствената му професия: „Опитите да бъде намерена научно-философска база за критиката – пише той – не дадоха резултат. Критиката, както беше, остана дълбоко субективна, импресионистка и преди всичко самостоятелно изкуство, като всички останали. Истинският критически талант е безценен, но той е много рядко явление. За това неговите многобройни „заместници“ трябва много строго да се отнасят към работата си и да не надхвърлят ролята си на летописци, тъй като никога няма да има математически критерии за изкуството.“

И един (нескромен) паралел: неговата „Книга за театъра“, която не е монографично историческо и теоретично изследване, е сглобена от поредица от статии, публикувани в продължение на години на страниците на различни издания, т.е. тя е родена от конкретната журналистическа и критическа работа на автора. Този мой пореден сборник, подобно на предишните ми критическо-есеистични книги, също е резултат от подобна процедура. Като имам предвид горните думи на Ярцев, мисля че винаги съм се отнасял „строго“ към обектите и субектите на своите текстове и не съм опитвал да надхвърлям ролята си на „летописец“. Все пак дотук с Ярцев, а и става дума за една почти стогодишна дистанция във времето. В такива моменти, когато стане дума за отношенията на оперативната критика и литературната история (частното и общото), се сещам и чета ето това от вече покойния Марин Бодаков – „Критикът бунтар. Ранните години на Йордан Маринополски“ (Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 31.10.2019), или това – „Кой „уби“ критиката? Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век. Проблеми на критическата авторефлексия“ („Фабер“, В. Търново, 2019).

И все пак защо критика? В книга? Кой чете? Каква е ролята й днес? Марин Георгиев, с когото бяхме правили един книжен Преглед в Ст. Загора през 2011 г., казва: „Може би ще дойде ден, когато Шумелов ще има време да обгледа текстовете и преценките си през погледа на отминалото време, или пък то неволно ще извърши онази селекция, при която ще се отсеят трайните имена и творби и качествата му на техен интерпретатор ще бъдат осребрени като влог в бъдещето“.

            Вероятно това време няма да дойде. Или ще дойде късно. Да хроникираш текущото, основно извън София, е неблагодарна работа. Не само никой не чете, не само влиянието на критиката е почти нулево, но и трудът на пишещият е в голяма степен безплатен. Пълна демотивация. Без да повтарям писаното в предговорни думи към предишни критически сборници, ще допълня, че винаги съм се стремил да бъда честен и обективен, в текстовете да прозира и личната позиция на критика, а проблемите на творбите да се ситуират около биографичното и общественополитическия им контекст. И все пак онова, което преминава като червена нишка през всички книги, е, че те се опитват по различни начини дадат някакъв индиректен отговор на три фундаментални въпроса: Защо (не) четем? Защо пишем? Защо издаваме?

Въпреки че по-обемните и по-кратки критически текстове представляват „моментни снимки“ на случващото се в литературата ни в настоящето, вярвам че те представляват и някакви знаци за присъствие/отсъствие на художественото/критическото, на оценка и очертаване на тенденции в съвременната художествена и металитература в контекста на световната; и все пак финалният труд по конституирането ще е на литературните историци, които подреждат пъзели и строят/преподреждат канони.

Структурата на този сборник включва четири дяла: Книги (2017 – 2022) (26 критически  текста за книги), За дебютите от „Южна пролет“’2020 (22 книги), Книги от Априловски награди – Габрово’2020 (10 книги), Бургаска проза’2021 (12 книги). Това са 70 книги от български автори, издадени в периода 2017 – 2022 г. Заедно с хронологично подредените издания са включени и дебютните книги от конкурса „Южна пролет“ през 2020 г., конкурсните книги от Габровските Априловски награди през 2020 г. и книгите в жанра проза от Годишния преглед на издадените книги в Бургас през 2021 г. Критическите текстове са с различен обем – от ревю (както е в общите прегледи) до по-обширна статия (като тези за книгите на Георги Господинов, Десислава Неделчева, Христо Добротинов, Мая Славова, Данка Калчева, Кирил Попов и др.). Тук, но и проследено в предишните книги, върви т.нар. „серийност“ – представяне на нови заглавия от едни и същи автори, което позволява пълнота на постигнатите критически образи и анализи, откриване на връзки и тенденции в развитието им. Както и преди, и тук селекцията на автори и заглавия е субективна, с изключение донякъде на прегледите на книги от конкурси (както тези в Хасково, Габрово и Бургас, където оценката и класирането не са посочени, но те са подсказани от конкретните критически текстове), което снема донякъде критическия ангажимент от преподреждането, йерархизирането и систематизирането на факти и ценности в литературата.

В презентирането и анализите на отделните книги съм избягвал директните оценки (не че липсват, а за критика оценяването на книги, особено ако той сам е изкушен да пише, е доста субективно занимание), както и напътствия и внушения.

И досега си мисля, че основната функция на литературата е да те кара да мислиш. На критиката – също. Опитвам в крайна сметка да съчетая двете основни функции на критиката – аналитичната и оценъчната – в една нова стилистика. Разбира се със знанието, че подценяване на една или друга от тези функции, води до ерозиране на стойностните литературни критерии. С разбирането на Т. С. Елиът, за който сравнението и анализът са двете оръжия на критиката, но също и че изкуството трябва да се разглежда не самостоятелно, а в контекста на предишни произведения на изкуството; че артистът трябва да се оценява по стандартите на миналото и т.н. (в есето му „Традиция и индивидуален талант“). И под.

Резултатът от многобройните слабости на съвременната литературна критика е, че самата литература вече не изпитва нужда от критиката. Днес наред със слабостите на критиката, можем да включим и по-актуалния дебат за отношенията между академичната критика и рецензентите в интернет (критици, блогъри), който осветлява нови полета и приоритети в литературната действителност, загърбвани до този момент. Да, литературната критика има социална функция, но преди това стои етичната й функция, а в основата й са проблеми с издатели, книжарници, редколегии, разширяване на критическия периметър като присъствие в издания, медии, училищата, блогърите, недостатъчното участие на държавата в този процес и мн. др.

Критиката не трябва да бъде PR на литературата. Не бива да бъде функция на пазара. С какво ще повлияе мой текст за Г. Господинов и такъв за дебютант или среден писател/поет? За пазара при Г. Г. с нищо – там влияят други фактори. За останалите – също. Знайно или незнайно как, но по-малко талантливите/бездарните реализират продажби, понякога значителни. Може би нещо за историята? Едва ли, та нали и литературните историци живеят в книжната джунгла и трябва да се справят някак.

Този парадокс – защото от литературен труд, от писане на художествени и критически текстове не може да се живее, или почти – занимава твърде много съвременния творец. Той е пряко свързан с нас – писателите и критиците, които формираме все по-затворени, маргинални общности и извършваме комуникацията си почти изцяло вътре в тях. Превърнали сме се в масони и тамплиери.

Това не е толкова важно. Остава да виси въпросът за нуждата от подобни книги, от критиката изобщо. В какъвто и вид да са те поднесени – класически анотации, ревюта, рецензентски статии, бележки, с академичен език или в по-есеистично-импресивна форма и език – дали композиционно ще следват един и същ модел, или ще бъдат разчупени в полза на по-добрата читателска рецепция, едва ли ще им помогне да се измъкнат от щампата на „публицистичността“ и нейните обеми, а тя позволява да изпъкнат не толкова литературните достойнства на разглежданите творби, колкото да поставят въпроси и проблеми. И стойка на клепач не те спасява. Кому е нужно? Жив таралеж в гащите. „Изкуството, в случая поезията, е най-безнадеждното влагане: срещу думи, чакаш безсмъртие, като никой не знае кога е падежът“, казва Марин Георгиев в доклада си за старозагорската поезия през 2011 г. Отнесена към заниманията с литературнокритически дела тази безнадеждност изглежда безкрайна и обезкуражителна.

И все пак завършва: „Не се бойте!“. Същото казвам и аз. Критикът-писател, човекът с широко отворени очи; облещен срещу света на книгата, със сатър в едната и морков/перо в другата ръка.

СЪДЪРЖАНИЕ

За критиката – Владимир Шумелов

Книги (2017 – 2022)
Преходът като бурлеска (Георги Ганев. Ангелът и Яков. Изд. „Потайниче“, С., 2017)
„Протуберанси“ легитимира новата вълна литератори във Великотърновския университет („Протуберанси“ – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Изд. „Хермес“, Пловдив, 2017)
Думи за „Стилуети“ 2 на Кирил Попов (Кирил Попов. Стилуети. Т. 2. Изд. „Стилует“, С., 2017)
„Самсара“ като философия на съществуването (Кирил Попов. Самсара. Изд. „Стилует“, С., 2018)
Книга за многоликото творчество на Румен Стоянов (Кирил Попов. Фрагменти от етюди върху творчеството на Румен Стоянов. ИК „Огледало“, С., 2020)
Ключове и кодове към „Повесма“ на Снежана Иванова (Снежана Иванова. Повесма Изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018)
Поезия – желание за още (Данка Калчева. Небе и домове на хора. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2018)
За книгата на Йордан Атанасов „Необясним захлас“ (Йордан Атанасов. Необясним захлас. 75 стихотворения и поеми. ИК „Алфатрадо“, С., 2018)
Поезията и нейната „Обратна гравитация“ (Роза Боянова. Обратна гравитация. Изд. „Бургаска писателска общност“, Бургас, 2018)
Широко отворени очи (Милка Иванова. Сенките на времето. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2018)
„На стоп“ към Рая (Николай Фенерски. На стоп. Изд. „Дива 2007“, Бургас, 2018)
За романа „Към виделина“ на Владо Каперски (Владо Каперски. Към виделина. Изд. „Арс“, Благоевград, 2018)
За края отпреди началото (Янислав Янков. Обърната пирамида. ИК „Огледало“, С., 2020)
Добри, красиви, зли (Светла Андреева. Добри, красиви, зли. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2017)
Апокалипсисът е в нас (Светла Андреева. Краят на Апокалипсиса. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2020)
Така пишат младите (Денис Нуф. Коридори. Изд. „Scribens“, С., 2019)
Като по чудо (Свежа Дачева. Ще се видим пак. Изд. „Scribens“, С., 2019)
Синдромът „Шоушенк“ (Николай Стефанов. Гяури от ново време. Търновска Коледа. САЩ, 2019)
Крачка към преоткриването на Матвей Вълев (Мая Славова. Матвей Вълев отблизо. Спомени, писма, документи. Изд. „Стилует“, С., 2019)
Случаят Йордан Маринополски (Марин Бодаков. Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2019)
Думи за „Записки от „прехода“ на Петър Динеков (Петър Динеков. Записки от „прехода“. ИК „Огледало“, С., 2020)
За „Времеубежище“ на Георги Господинов (Георги Господинов. Времеубежище. ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2020)
„А кой ще ми покаже пътя?“ (Христо Добротинов. Светулките ще ти покажат пътя. ИК. „Хермес“, Пловдив, 2021)
„Черните обувки“ на Десислава Неделчева (Десислава Неделчева. Черните обувки. Изд. „Ерго“, С., 2021)
Със сборника „Емилиян Станев. Той и другите“ Радка Пенчева отбелязва 115-годишнината на писателя-класик (Радка Пенчева. Емилиян Станев. Той и другите. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2022)
Какъв е вкусът на унгарската целувка? (Жан Соломонов. Вкусът на унгарската целувка. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2022)

Дебютите от „Южна пролет“’2020
Алберт Димитров. „Неизплакани думи“ (2019)
Боряна Богданова. „Рамене и самоти“ (2019)
Мартин Касабов. „Когато великани ходеха по земята“ (2019)
Мартин К. Илиев. „В печалния хан на дните“ (2019)
Лилия Трифонова. „Година с тринадесет прозореца“ (2019)

Костадин Филипов. „На дъх от лятото“ (2019)
Иви Атанасова. „Повече от това“ (2020)
ГеоргиЕВ Д. (Георги Д. Георгиев). „Автобиография на страха“ (2019)
Виолета Стайкова. „Дъното на Рая“ (2019)
Виктор Иванов. „Издигане“ (2019)
Яна Станкова. „Дневниците на Ая“ (2019)
Николай Петков. „Пеперуди“
Олександър Димитров. „Ноемврийски балади“ (2019 )
Виолета Кунева. „Почти всичко е наред“ (2019)
Стефан Данчев. „Дано те уцеля“ (2019)
Гергана Христова. „Близо до сърцето“ (2019)
Николай Ценков. „Човекът, който продаде морето“ (2019)
Антон Георгиев. „Морски записи!“ (2019)
Елена Борисова. „Фантастика и познание. Без/граничност на познанието в българската фантастична проза“ (2019)
Ралица Люцканова-Костова. „Жени и чудовища. Новата женска готика. (Анджела Картър и Карсън Маккълърс)“ (2019)
Стела Йосифова. „Шоколадовата фабрика на Дядо Коледа“ (2019)
Ненко Генов. „Сбогом, дневнико!“ (2019)

Книги от Априловски награди – Габрово’2020
Петко Ботев. „Нено Василев (Дядо Нено Кмета). 1842 – 1935)“ (2020)
Митьо Делчев, Пейо Делчев. „Изпепелена младост“ (2019)
Иван Върхаров. „Разговори с птиците“ (2019)
Минчо Г. Минчев. „Събрани съчинения. Т. II“ (2020)
Мария Димиева. „Женско сърце“ (2019)
Емилия Търновска. „Какви са мъжете“ (2020)
Мария Шандуркова. „Сърдечно огнище“ (2020)
Мария Шандуркова. „Болката любов“ (2020)
Мария Шандуркова. „Слънчеви пискюли“ (2020)
Мария Великова. „Отвсякъде по нещо“ (2020)

Бургаска проза’2021
Иван Сухиванов. „Ноар“ (2021)
Слави Томов. „Докери. Врати към лятото“ (2021)
Прогресива Геометрикус (Наталия Недялкова). „Аз-ът, ер малък и безгласната буква“ (2021)
Николай Фенерски. „Улица „Зеленика“ (2021)
Иван Скевин. „Пазачите на мъртвия град“ (2021)
Мина Кръстева. „Призрачните къщи“ (2021)
Роза Боянова. „Ескизи към портрети на писатели“ (2021)
Гочо Гочев. „Adrenalin. Made in Bulgaria“ (2021)
Екатерина Капрова. „Роуз и други вълшебни кръстници“ (2021)
Елена Стойчева. „Маги в селището на пчелите“ (2021)
Елена Стойчева. „Шивачът на времето“ (2021)
Елена Стойчева. „Балсам от Гълъб“ (2021)

НАШИЯТ ОСТРОВ

С две пухчета от птица – ангелски писма Продължете да четете МАТЕЙ МАРКОВ – ЕБОРИ →

Dejà-vu

Отворих врата и постоях,
надвесена над жените в мен. Продължете да четете Доротея Василева →

С впечатляващ музикално-поетичен спектакъл, посветен на 90-годишнината от рождението на големия бургаски поет Христо Фотев ще бъде открита официалната церемония по Продължете да четете Със спектакъл, посветен на 90-годишнината от рождението на Христо Фотев, ще бъде открита церемония по връчване на Националната награда за поезия на негово име →

Тъжно изречение

Стъпката в снега бе дълбока, отчетлива за желанието на тежката обувка да кривне встрани, да напусне пътеката, Продължете да четете Евгени Черепов →

“Казвам се Енис Рами и съм на 30 години. Живея в гр. Русе. Работя като счетоводител. Завършила съм Стопанска академия “Д. А. Ценов – Свищов“, специалност Финанси. Скоро придобих квалификация за Учител по английски език в Русенски университет “Ангел Кънчев“.

„Открий ме“ е първата ми книга. Жанр – романтика. През 2021 г. книгата беше издадена чрез на Фондация „Буквите“. Тиражът и беше 100 броя. Отзивите за книгата бяха положителни. Целият тираж беше изчерпан.”

Началото на края

Воят на бушуващите ветрове тревожеше съня на малките деца и усмиряваше будуващите. Топлите дъждовни капки нанасяха плесници по изтощените от лятото листа. Продължете да четете Енис Рами →

Днес в Дома на писателя можете да чуете поетичен рецитал, посветен на празника на любовта. Началото му е в 19 часа. Продължете да четете Днес в Дома на писателя можете да чуете поетичен рецитал, посветен на празника на любовта →

Литературно събитие от висок ранг предстои за четящата публика в Бургас. Това е гостуването на писателя Недялко Славов с премиерата на най-новия му роман ”Хабитат”.

Домакин на срещата, организирана от Община Бургас, ще бъде Център за съвременно изкуство и библиотека на 22 февруари /четвъртък/ от 18.00 часа.

Поет, автор на разкази, пиеси и романи, Недялко Славов има особено място във високата българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни клишета. Творбите му са пропити с обич към човечеството и са далече от тематичните клишета.

“Хабитат” е роман иновативен, увличащ, завладяващ, носи мощен емоционален и социален заряд и е поредното доказателство, че Недялко Славов е явление в нашето съвремие. През последните години той написа възхитителни романи, които впечатлиха читателската общност и спечелиха авторитетни литературни награди. Сред тях са “Христо Г. Данов” за романа “Фаустино”, “Пловдив” за романите “Портрет на поета като млад” и “432 херца”, и “Хеликон” – за романа “432 херца” и “Камбаната”.

Недялко Славов е един от най-интересните и впечатляващи творци в българската литература.
Автор със задъхан стил, изпълнен със смели метафори, изненадващи обрати и непостижими игри на фантазията, той все повече е забелязван и от журита, и от читатели.

Роден на 12 декември, 1952 година в Пловдив. Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Завършил е българска филология в ПУ “Паисий Хилендарски” и културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Превеждан е на английски, немски, руски и гръцки език