На 21-ти септември от 10:00 ч. в амфитеатъра на КТК „Ченгене скеле“ ще се проведе литературно четене на фрагменти от книгата на Юлиуш Словацки „Кордиан”. Продължете да четете Литературно четене ще се проведе на КТК „Ченгене скеле“ този уикенд →

ВСЕМИРНАТА ЛИПСА

Какво да кажа, любов моя,
в тази нощ без звезди,
няма те, само студен вятър
и мрак,
как да излъжа сърцето си,
ти си в самата необятна тъмнина,
присъствие и отсъствие едновременно,
мигновено видение в неназовимото:
крушение на крехка лодка
с платна от крилете на птица,
изгубила себе си в бездната
на страха,
на всемирното отчуждение и отчаяние.
Какво да кажа, любов моя,
вятър огъва върховете на бряста,
вървя под тъмните ветрове
и кожата ми пари от белези,
оставени от падащите ти звезди,
нажежени като клейма за доживотно разпознаване –
в тази нощ звездите ги няма,
светят само белезите по моята кожа,
свети твоето всемирно отсъствие,
свети думата м и р като химера,
всеки ден е разпети петък,
вървя сега и се чудя как да опазя до утре
малкото неща, които са ми останали.

ТЪМНАТА ТЪМНИНА

Все някой от онези, които са те обичали,
някоя нощ идва, присяда до тебе
и ти говори без думи, държи ръката ти
и казва, че продължава да те обича,
и ти му казваш обичам те,
полагаш лице в дълбоката му шепа
и казваш, искам така да заспя, защото
се страхувам от тъмното,
тогава през процепа на вратата
влиза светулка
и стаята се изпълва с бледа светлина,
и вече не е толкова тъмна тъмнината.

ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА

“Любов, която се кълне
“завинаги, завинаги”
и после те прегазва като валяк.”
Ан Секстън

Такава е любовта на живота понякога,
протяга ръце,
когато прохождаш към него,
внимава да не залиташ, да не паднеш,
да не те нарани,
понякога те носи на ръце,
показва ти колко безкрайно е небето
и ти сваля звезди,
с една от тях закичва сърцето ти,
учи те на мълчание,
когато от нещо те заболи,
след това те учи на думи,
с които да се опиташ да го разкажеш,
след това ти намира човека,
на когото да разкажеш това,
вярваш, че те обича твоят единствен
живот
и наистина те обича,
но когато най-малко очакваш,
минава през теб като валяк.
И оставаш задълго така насред пътя –
смачкана, плоска и едноизмерна,
закичена с белег от своята рана,
която има формата на звезда.

След това ставаш и тръгваш.

СЛЕД ВРЕМЕ

Времето ще затвори раните.
Ще останат белези, ръбове и релефи.
Ще заприличат на цветя, пеперуди, треви и звезди.
Колко красиво си живяла,
детето ми, колко прекрасно,
ще възкликне Отец ни,
когато настъпи часът и той ме посрещне.
Колко красива си станала отвън
и отвътре.
•

От стихосбирката “Звезди и белези”, 2023

Продуцентска къща Сити Арт, Културно-туристически комплекс “Ченгене скеле” и Община Бургас ви канят на Музикално Продължете да четете “Споделени дълбини” →

Есен

Изпити безмълвно Продължете да четете Николай Петков →