Бургас посреща писателя Ванцети Василев с най-новия му роман „Всичко е джаз“

Община Бургас, Издателска къща „Знаци“, Народно читалище „Фар-1946“ и Бургаската писателска общност организират в петък среща с писателя Ванцети Василев. Поводът е новият му роман „Всичко е джаз“.

Ванцети Василев е роден в Радомир през 1945 г. Син е на Димитър Стоянов (1910–1972) – деец на анархистката федерация в България, преминал през затвори и концлагери преди и след 9 септември 1944. Лагерите „Богданов дол“, „Куциян“, „Мини Николаево“ … Continue Reading ››

Георги Н. Николов за Банко Банков

Поколения предци на Банко П. Банков са слизали от Балкана към полето. Прадядо му е от изчезналата махала Присойката, дядо му – от махала Попишка, родителите му са троянци. Роден е в Ловеч на 02.07.1936 г., завършва гимназия със златен медал, дипломира се като строителен инженер в София. Инженерство и литература делят живота му. Стажувал е и работил на строежите на Медодобивния комбинат край Пирдоп, Химическия в Димитровград, Оловно-цинковия … Continue Reading ››

Николай Петков

НЕПРОЧЕТЕНОТО Пак този вятър – слепият читател, стотици страници навярно срещал, но винаги вечерял сам, в безумна треска сам бясно се е хвърлил, като зар, във хаоса от разкази, обувки и следи от чаши, наречен странно с думичката свят. 09.09.2026 г. Бургас   Приседна Болката върху ръба на своята спирала и със блуждаещи очи се спря върху самотната ни земна плява. Тъй поседя, после разтвори длан и я огледа с надеждата най-сетне да се разтопи. Но пак я има. 28.08.2026 г. Бургас

Ученическо литературно ателие започва своята творческа дейност към Сдружение Бургаска писателска общност

Всеки град има своята литературна памет. Но бъдещето на тази памет започва с новите гласове. Ученическо литературно ателие започва своята творческа дейност към Сдружение Бургаска писателска общност. Ателието е предназначено за ученици от VIII – XII клас в училищата на територията на Община Бургас, които имат интереси в областта на литературата и изкуството в неговите разнообразни форми. Към Ателието ще функционират две секции: „Литературно творчество“, „Литературата в диалог с … Continue Reading ››

Албена Борисова

IL DIAVOLO VA SOLO DOVE GLI È PERMESSO (Откъс от романа „Ден като хиляда години“)

Лидия сновеше напред-назад из апартамента. Петър още спеше, уморен след ужасния полет от Мароко. Жена му се опитваше да му пази тишина. А така ѝ се искаше да го събуди… Няколко пъти ходи до леглото. Протягаше ръка да го бутне да става, защото Севета я няма. Но се отказваше в последния момент. И … Continue Reading ››

Теодора Сукарева

Тя завлачи крака по облите камъни, загледана в архитектурата на малката уличка. Редяха се магазинчета, кафенета, занаятчийници и тези няколкостотин метра, изпълнени с десетки по толкова хора, донесоха мисълта за безкрайност. Изведнъж изпита страх, че този тесен път, осеян с магазинчета, кафенета, занаятчийници, никога няма да свърши и тя ще следва тълпата от хора без лице. Те ще крещят: „Колко струва? Колко струва? Колко?“. „Колкото.“

И сякаш … Continue Reading ››

Олеся Раденкова

КОГА успях да се объркам толкова? Не им давайте крила, за да не се налага да ги режете. Вчера изпрах най-красивата си усмивка. Прострях я на жегата, за да се разтегне достатъчно озъбващо се и на сутринта да си я сложа. Бледата синева на утрото, кадифеното усещане за настъпващата жега и слънцето с цвят на бледожълт лимон в кофа с мътна вода предвещаваха твърде щастлив ден. Изключително подходящ за изпраната ми … Continue Reading ››

Слави Томов представя „Баща“ на Сибил Лакан

Слави Томов ще представи книгата „Баща“ на Сибил Лакан на 16 септември от 18.00 часа в Дома на писателя.

„Баща“ – липсата на пълен член при тази толкова важна дума би могла да изглежда парадоксална, когато се знае, че авторката на тази книга е не кой да е, а дъщерята на психоаналитика Жак Лакан – Сибил Лакан. Чрез това заглавие Сибил избира да назове собстве­ния си избор: „да … Continue Reading ››

Зорница Иванова

ДЕЦА НА СЕВЕРНИТЕ БРЕГОВЕ Бяхме научени да не усещаме студа, когато сутрините очертават лицата ни с изящните си висулки, бяхме научени да изяждаме страха под сълзите на зимата, смаляваха се в себе си нашите сълзи – нектар за скрития зрител, който наблюдаваше порастването ни. Бяхме научени да говорим тихо, и още по-тихо, за да не събудим прозрачния демон, който ще се слее с нас, ще ни открадне, ще ни направи свои.   Като дребна смокиня се докосва до глезените, като лила до лилаво, до синьо; като лед върху болното място – мисълта да се … Continue Reading ››

Атанас Капралов

РИСУНКА Ти небе си! Аз – къща с комин. Дъщерите ни? Струйки дим… За да бъда красив фантазьор – нека мама е къщният двор. А пък тати – нали е шега? – пряспа сняг. Да живее снега! И под него, и околовръст – дядо – пръст, баба – пръст. Просто – пръст… Пръст от някаква къща с комин под небе, забрадено от дим. Но пръстта си е пръст – не сега е мига да ликуваш, тъга. А попитай: кой древен чудак взе да духа в комина ми сняг? СЛЕПОТА Този миг съм го чакал … Continue Reading ››