Община Бургас, Издателска къща „Знаци“, Народно читалище „Фар-1946“ и Бургаската писателска общност организират в петък среща с писателя Ванцети Василев. Поводът е новият му роман „Всичко е джаз“.
Ванцети Василев е роден в Радомир през 1945 г. Син е на Димитър Стоянов (1910–1972) – деец на анархистката федерация в България, преминал през затвори и концлагери преди и след 9 септември 1944. Лагерите „Богданов дол“, „Куциян“, „Мини Николаево“ … Continue Reading ››
Поколения предци на Банко П. Банков са слизали от Балкана към полето. Прадядо му е от изчезналата махала Присойката, дядо му – от махала Попишка, родителите му са троянци. Роден е в Ловеч на 02.07.1936 г., завършва гимназия със златен медал, дипломира се като строителен инженер в София.
Инженерство и литература делят живота му. Стажувал е и работил на строежите на Медодобивния комбинат край Пирдоп, Химическия в Димитровград, Оловно-цинковия … Continue Reading ››
НЕПРОЧЕТЕНОТО
Пак този вятър –
слепият читател,
стотици страници навярно срещал,
но винаги вечерял сам,
в безумна треска
сам бясно се е хвърлил,
като зар,
във хаоса от разкази,
обувки
и следи от чаши,
наречен странно с думичката
свят.
09.09.2026 г. Бургас
Приседна Болката
върху ръба
на своята спирала
и със блуждаещи очи
се спря
върху самотната ни
земна плява.
Тъй поседя,
после разтвори длан
и я огледа
с надеждата най-сетне
да се разтопи.
Но пак я има.
28.08.2026 г.Бургас
Всеки град има своята литературна памет. Но бъдещето на тази памет започва с новите гласове.
Ученическо литературно ателие започва своята творческа дейност към Сдружение Бургаска писателска общност. Ателието е предназначено за ученици от VIII – XII клас в училищата на територията на Община Бургас, които имат интереси в областта на литературата и изкуството в неговите разнообразни форми. Към Ателието ще функционират две секции: „Литературно творчество“, „Литературата в диалог с … Continue Reading ››
IL DIAVOLO VA SOLO DOVE GLI È PERMESSO (Откъс от романа „Ден като хиляда години“)
Лидия сновеше напред-назад из апартамента. Петър още спеше, уморен след ужасния полет от Мароко. Жена му се опитваше да му пази тишина. А така ѝ се искаше да го събуди…
Няколко пъти ходи до леглото. Протягаше ръка да го бутне да става, защото Севета я няма. Но се отказваше в последния момент. И … Continue Reading ››
Тя завлачи крака по облите камъни, загледана в архитектурата на малката уличка. Редяха се магазинчета, кафенета, занаятчийници и тези няколкостотин метра, изпълнени с десетки по толкова хора, донесоха мисълта за безкрайност. Изведнъж изпита страх, че този тесен път, осеян с магазинчета, кафенета, занаятчийници, никога няма да свърши и тя ще следва тълпата от хора без лице. Те ще крещят: „Колко струва? Колко струва? Колко?“. „Колкото.“
КОГА успях да се объркам толкова?
Не им давайте крила, за да не се налага да ги режете.
Вчера изпрах най-красивата си усмивка. Прострях я на жегата, за да се разтегне достатъчно озъбващо се и на сутринта да си я сложа.
Бледата синева на утрото, кадифеното усещане за настъпващата жега и слънцето с цвят на бледожълт лимон в кофа с мътна вода предвещаваха твърде щастлив ден. Изключително подходящ за изпраната ми … Continue Reading ››
Слави Томов ще представи книгата „Баща“ на Сибил Лакан на 16 септември от 18.00 часа в Дома на писателя.
„Баща“ – липсата на пълен член при тази толкова важна дума би могла да изглежда парадоксална, когато се знае, че авторката на тази книга е не кой да е, а дъщерята на психоаналитика Жак Лакан – Сибил Лакан. Чрез това заглавие Сибил избира да назове собствения си избор: „да … Continue Reading ››
ДЕЦА НА СЕВЕРНИТЕ БРЕГОВЕ
Бяхме научени да не усещаме студа,
когато сутрините очертават лицата ни
с изящните си висулки,
бяхме научени да изяждаме страха
под сълзите на зимата,
смаляваха се в себе си
нашите сълзи –
нектар за скрития зрител,
който наблюдаваше порастването ни.
Бяхме научени
да говорим тихо,
и още по-тихо, за да не събудим
прозрачния демон,
който ще се слее с нас,
ще ни открадне,
ще ни направи свои.
Като дребна смокиня
се докосва до глезените,
като лила до лилаво,
до синьо;
като лед върху болното място –
мисълта
да се … Continue Reading ››
РИСУНКА
Ти небе си!
Аз – къща с комин.
Дъщерите ни? Струйки дим…
За да бъда красив фантазьор –
нека мама е къщният двор.
А пък тати –
нали е шега? –
пряспа сняг.
Да живее снега!
И под него,
и околовръст –
дядо – пръст, баба – пръст.
Просто – пръст…
Пръст от някаква къща с комин
под небе,
забрадено от дим.
Но пръстта си е пръст – не сега
е мига да ликуваш,
тъга.
А попитай:
кой древен чудак
взе да духа в комина ми сняг?
СЛЕПОТА
Този миг съм го чакал … Continue Reading ››