януари | 2025 | Бургаска писателска общност

ПРОФЕСИЯ ПРОСТИТУТКА

Книгата ,,Приказки за пораснали момичета” Бургазлии могат да намерят в книжарница Хеликон, Регионална библиотека „П. К. Яворов“ и в читалище „Изгрев“.

Когато започнах с думите, че Бургас е центъра на Вселената, бях абсолютно сериозна. Сега варненци ще ме наругаят, а всички останали ще ме оплюят. Но това е самата истина. Черно море целува бреговете на Бургаския залив, а той пулсира в прегръдката на три езера. Атанасовското познавам от малка. Идвахме често на групички като тийнеджъри. А днес се топим в лугата и правим своите процедури. Двете солени езера, в които седим до двадесет минути макс, по нищо не приличат на техните подобни в Турция, които са по-малки и по-скъпи. Остават ни шест дни. Намислила съм да не се срещам с никого, а намазана от глава до пети с черна кал да се лекувам. Добре, но забравих да предупредя колежката Женя от нашия сайт и тя вече ми звъни, защото трябва да пътува за пресконференция и нямало кой да пише за някакви хора, които снимали някакъв филм някъде около мен.
Измивам се набързо, завързвам хавлията около тялото си и паля колата.
На брега пред езерото цари суматоха. Двама снимат с дронове. Двама- трима с камери, гримьорка попива с пудра някого направо на терен. Друг подканва птиците да се покажат със специална свирка. А те не се крият. Дори различавам една двойка с просто око. Езерото, както ще науча по- късно, от средата на юли и целия август прелива в розово, лилаво, синьо, портокалово. Облаците са розови, слънцето грее в розово, въздухът е розов.

Промъкнах се сред зяпачите. Една красавица гледа с бинокъл, а всички останали са се втренчили в операторите. Те снимат симпатична жена с руси коси и спортна шапка, която говоринещо на камерата и показва. Когато се освободи, пристъпвам към нея. Тя работи тук от двадесет години и е една от героините на филма. Тина – разказва ми за живота в резервата, за колегите си, за птиците, които обгрижват като свои деца. Наградата за труда им са розовите фламинга. Една птица от тях пристигнала преди петнадесет години, а вече наброяват три хиляди и живеят при езерото.
Връщам се на лагуната всеки следобед, и всеки следобед красавицата с бинокъла е там и ме чака. Разменяме по някоя дума, понякога и повече. Последния снимачен ден Тина сяда до мен.
– Лентата е заснета! Ето ти две покани за премиерата на филма! Вземи и красавицата с бинокъла. . .
– Благодаря!
И аз съм готова с материала.
В залата мадамата без бинокъла е облечена с много къса пола, изрязан потник в крещящо зелено.
– Не знаех нищо за Атанасовското езеро, запъиците,, природолюбителите и хората, които добиват сол. Едните отглеждат сол, а другите птици. И живеят като голяма семейство.Представяш ли си?
– И аз не знаех нищо за червения цвят в розовото, за преливащите нюанси, видя ли във филма кадрите от дроновете? Съвършени са!
На коктейла след прожекцията побъбрихме още малко и изпихме по няколко чаши вино:
– Отивам на работа.
– В бар ли работиш?
– Не! На околовръстното! …
– Къде е това околовръстно, никога не съм знаела“…?
– Ти сериозно ли това работиш? – питам Лора на укритието за наблюдаване на птици, построено от природозащитниците.
– Защо? Не ти се вярва ли? – невъзмутимо продължава да се взира с бинокъла, подвила в клек изящните си бедра.
– В Бургас няма околовръстно, разпитах.
– Има, не ти трябва да знаеш. – махва с ръка.
– Ти… само това ли можеш?
– Не! Говоря английски и френски и умея да рисувам.
– А защо не го правиш?
– Не е толкова просто. Не познавам баща си. Изоставил майка ми месец преди сватбата. За да го накара да съжалява, преспала с приятеля му, после с приятеля на неговия приятел и с приятелите на приятелите. Започнала да им взема пари. Приемаше мъжете в апартамента. Напиваха се, биеха се, крещяха. Запушвах си ушите, за да не чувам скърцането на леглото, пропито с онази воня. Заплаших я, че ще стана като нея, надявах се да я стресна и да си потърси нормална работа. Спрях да ходя на училище. Завърших като частна ученичка колежа по туризъм. Направих го на шестнадесет с нейн клиент и избягах от къщи.Така се озовах на околовръстното. Мислех, че ще ме спре, ще ме моли, ще се разкайва. Не ми каза и дума,, не ме попита защо? В нея не беше останало нищо човешко.
– Можеш ли да се измъкнеш оттам?
– Измъкването оттам не е проста работа.
– В голяма каша си се забъркала.
– Да е само това! Имам дъщеричка. Сега майка ми се грижи за нея.
– Каква ирония! Къде е детето?
– Спи по това време.
– А ти?
– Аз гледам езерото! Ще нарисувам розовите облаци.

…

Една година решихме да прекараме цялото лято Бургас. За наш късмет времето беше горещо и водата в морето приятна за къпане. Затова подраних с баните. Поседях в соления басейн, прочетох си вестника и се посмях на едни туристи, които изнасяха лечебната кал в туби от 10 литра, като старателно ги криеха. Няма да им разваля кефа, като им напомня, че без да се потопят в солта, калта няма същите лечебни свойства, въпреки че говоря руски.
Изкъпах се на душовете, облякох индийското си сари, наместих тюрбана на главата си и огромните очила и тръгнах да се разхождам. Тина ми беше обяснила, че някъде тук се намира музея на солта. А, ето солничарската барака в зелено дворче с маси и хамаци. Красива брюнетка с бременно коремче и рокля с тънки презрамкиговори на няколко англичани, а аз се внедрявам в групата им .
– Атанасовското езеро е разделено на две части. Южната в посока Бургас е защитена местност, а северната в посока Слънчев бряг е резерват, в който се добива морска сол. Езерото е разположено на пътя “Виа Понтика”, над него прелитат птици от Европа за Африка. Броят им през есенната миграция е до 60 000 грабливи птици и 240 000 щъркела, над 30 000 розови пеликана, ята от черни щъркели, къдроглави пеликани и жерави.”
Лора обикаляше и показваше фотоси, експонати, спираше се пред някои, а ние заставахме около нея .
– Тук живее най-дребният бозайник в Европа -етруската земеровка, застрашените видра и дивата котка. Всички тях можете да видите като се запишете за организираните ,,зелени уикенди”.Езерото има няколко пъти по-висока концентрация на сол, отколкото водата в Черно море. Ето това е вагонетка, с която навремето се е пренасяла солта. Тук годишно се добиват 40 000 тона морска сол. В солената вода битуватрракообразни, риби и растения. В музея можете да си купите различни видове сол, сувенири, чаши,чанти, нашите солен сапун и солен шоколад – завършва беседата си Лора, оставя англичаните да се прехласват и се взира втренчено в мен. Така маскирана няма шанс да ме познае. Благодаря ѝ, поклащам глава, както правят индийките и със задоволство отбелязвам, че носи халка на пръста си