Сунчица Радулович – Торбица

СУНИЦА РАДУЛОВИЧ, СЪРБИЯ

ЗЛАТНО ЗЪРНО
Като житен клас,
от поникването му
през цъфтежа до жътвата,
душата се усмихва на слънцето и небето.
Като узряло зърно с дълбока бразда
вретеновидно и тежко чупливо,
което изпада от пшеничния стрък,
се изправя срещу времето за нови раждания,
и мисълта се вкопчва
в тъканта на битието с корена на любовта
и върху дланта си пази зърно от златна жътва.

 

ХОРО
От дъното на сандъка изваждам
накитите, останали от баба
и пазени за хорото,
увити в кърпа – върху сърмения елек
и бялата риза, която да покрие снагата
до ивицата на плетените чорапи.

Сякаш виждам как се облича,
покрива скута си с престилка,
сръчно стяга колана,
точно там, където мъжка ръка
ще обгърне кръста й на хорото.

А то звъни, фучи, вихри се, понася и мен,
като прежда от вретено се развива,
като живо кълбо снага извива
В плетеница младите сплита,
на божури и радост мирише,
и пак носи, отнася хорото.

Като с ръка окосено,
с пояс носено,
с кърпа развяно,
озарено, засмяно,
със сърце запяло,
опиянено, окрилено,
наплодило, и ново родило,
от хоро до хоро.

Яре напоило,
снегове стопило,
векове надиграло.
От звън до звън,
от род до род,
останало
да носи,
да възнася.
Хорото.

ЕСЕННО АДАЖИО

Като лозови капки
погали лицето ми
твоят поглед.
А говорихме
между другото за времето,
за цунами, които разтърсват епохата ни,
за това как хипнотизира гладът…
След това за детелините,
които миришат на малц,
защото и двамата насред есента
мислихме за пролет.
С вятър, който носи листа,
избягах от тези снимки
и се увих в своя шал,
да не изплъзнат от него някои познати думи,
от страх, че са изхабени и са
като изветрял мирис от бутилка .

Превод от сръбски: Наталия Недялкова.

 

Сунчица Радулович – Торбица е сръбска поетеса, с български произход по майчина линия, родена през 1965г.

Получава висше образование в Университета в Нови Сад, където живее и работи като директор на училище.

Публикува поезия и проза в много известни сръбски литературни списания, както и на уеб страниците за културата и изкуството. Стиховете й са преведени и публикувани на няколко езика.

Носител е на Хартата на Бешен за духовна поезия в 2019 г., наградата „Златен кладенец“ за 2019 г., както и на специалната награда на Международния фестивал на поезията в Мелник – България за2019 г, Златен медал „Михайло Пупин“ за творчество в литературата 2023.

Тя е автор на сборници със стихотворения „Николаевски ноктюрн“ (2018) и „Защита на пролетта“ (2019). , „Като любов в Тоскана“,Каирос 2020.

 

 

Донка Димова

В този неголям случаен град,

на всяка главна улица
ъглите просят.
В студа изгубените хора предлагат
вестник или мъничко вежливост,
протягат пожълтели пръсти
и в смачканата чашка
чисто отчаяние – глада.

Различни са,
понякога и се провикват,
смеят се или кълнат
пре-шумно.

По няколко монети дрънкат
във всеки джоб,
между гузната съвест
и облекчението,
че няма да останат тук.

Минаващите през деня
изчезват в шапки, маски,
важни мисли.
Мълчат.
Но скоро
ще проговори някой.

 

На спирката

Лудите в града
играят уличен театър.
Един от тях днес
репетира дръзки стихове.
За публиката се съблича –
застинал в рамката на спирката
ръце разтваря,
да прегърне своето прозрение
и рецитира с мътен глас.

Тук преминаващите през света
трябва да спрат,
поради някакви причини,
да чакат превоз
към някой произволен ден
или към неотложен край.
Той проклина дисплея си,
показващ как времето бърза
и ги замерва с яростни стихове.

Колко траят нула минути?
Докато дойде автобусът?
Как се издържат нула минути,
препълнени с честност?

На рампата на общото търпение
поетът –
може би прероден Хьолдерлин –
вместо в своята кула, затворен на спирката,
хванат с думи, изгубен във времето.

Публиката прави уважителна стъпка назад.

 

Каза той:

Защо сте се втренчили в този дисплей?
Търпеливо изчакайте, идва спасение.
После ще пътувате, един във друг
притиснати до следващата спирка.
Уви и там надеждата замръзва.

Но вие почакайте,
ще имате връзка с вината.
Предопределена е крайната спирка,
представата за утре – замъглена
като прозорец в пълен автобус.

Дръжте здраво деня, реалността си.
Чуйте моята поезия боса,
поставена в рамка на вярата.
Посоката виси на вашите представи.
Слезте от времето: нула минути.
Качете се в думите: безкрайност.
Без вина ще сте спасени….

*

Няколко мисли дрънчат
все пак под шапки и шалове,
между списъка с покупки
и облекчението,
че не трябва да останат тук.

Автобусът идва.

 

Малко след това

Този следобед, пълен с ежедневност,
пътува с автобус към края на деня.
Живота си носи в найлонови чанти,
заема двойна седалка и нервно оглежда.

Този следобед като риба отваря и затваря
някакви неизвестни намерения.
Вместо думи – капки пот изплуват по челото,
цъка с език, пъшка, може би няма билет?

Но накъде е тръгнал този провлачен ден?
Не знае ли, че в крайните квартали
вратите и възможностите се отварят рядко?

На последната спирка шофьорът си тръгва,
остава следобедът сам в полумрака.
Усмихва се тъжно, торбите подрежда,
тук ще нощува бездомен страхът.

 

Донка Димова е родена в Бургас, живее и твори на границата между Германия и България. Публикува стихове в сборници, както и в две самостоятелни стихосбирки „Превод на ежедневието“ и „На границата.Поезия в пукнатина“. От 2016 работи творчески с деца и младежи, води курсове по творческо писане  по метода на “Езиковите игри”. През 2021 печели награда на Евангелската Културна църква в Бремерхафен, а през 2022 награда за поезия на Клуб на българските жени в Хамбург, както и престижна стипендия на Културния сенат в Бремен. Превежда стихове от и на немски език.

На 09.04 в 18 часа, втората и поетична книга ще бъде преставена в Дома на писателите,Бургас.

 

Натали

Веднъж на сто, на десет, или пък на седем
години,
селската рекица събаря мостовете пред очите ми,
като момиче си сваля гривните пред огледалото.
И гледа как зениците на ужаса се разширяват.

Веднъж поне на седмица,
и аз излизам като друг човек,
прегазвам същата река,
със пръсти спектъра събуждам
и млад стихиен водопад –
с дълбок и гърлен глас – да плаши рибите.

На другият ѝ бряг –
настръхнал като гладен змей –
аз се опитвам да остана цяла,
използвам облаци въображение,
за да направя дъжд
и да порасна,
да изплаши мостовете –
белите метафори,
държащи ме жива над сипея.
Щом те се сбъднат,
Все идва някой друг и ги открадва
като зелени ябълки
и като рози още нецъфтели.

*
Така красиво пиеш, казва,
че ще се строши живота ти,
абсурдно хванат в тази тънка чаша.

 

Автор: Роза Боянова

“Животът е зараза” от Илия Шаула

Нашите животи са като цветни градини; трябва да се поддържат и да се плевят, и да не се позволява на бурените да ги превземат. Та тогава те ще могат за дълго време да останат хубави, свежи и привлекателни.

Родиха се доброта, мир, любов, радост, щастие, благосъстояние. Нека да се погрижим за новородените!

Животът не е лесен, ала е хубав, ако успеем да превърнем борбата в игра.

Успехът на един шампион не се измерва със спечеленото първо място, а с труда, който той е положил, за да стигне до него.

Казват, че животът пише романи. Книгата вече е дебела, а бих казал, че едва е започнала.

Кой знае дали изобщо ще се променим, може би просто времето ще постави нещата на местата си. Всички сме еднакви един за друг, които се познаваме добре, но не сме се виждали отдавна. Пазим вярно образите на тези, които не искаме да загубим. Дори една река не е еднаква по цялото си течение, дали сме това, което плува, или онова, което тече… Не искам да плувам, искам да тека. Някой е казал – Не можеш дори два пъти да влезеш в една и съща река!

Телата ни, по природа, са неустойчиви, но имат своя собствена трайност. Трябва да се потрудим, за да осигурим през цялото това време да има добра енергия, която да ни поддържа здрави. Обичайте себе си, разпространявате позитивни мисли, живейте в хармония с природата, отглеждайте разбирателство и знайте как да споделяте любовта; животът ще ни обича такива, дори самият той да е инфекция, от която още никой не е оцелял, и която се предава по полов път. И на Бога, и на себе си трябваме здрави!!

Мимоходом, понякога се препъваме сами в себе си и не виждаме наводнението, което отнася меката част на душата. Загрубяваме и забравяме в какво някога сме се заклевали.

Може би върхът на света е там, където гледаме залезите. Може би на това място животът тепърва започва, крадейки от предишната си фаза. Може би там всичко свършва и започва да плува нагоре по течението, за да не ни повлече пороят на реката на живота преди да изтече срокът ни. Може би тъкмо затова животът е красив, защото постоянно ни кара да плуваме! Може би е добър, именно защото усещаме тежестта на натиска му, докато ни пораснат криле. И кормораните летят, когато са в опасност! Може би опасността е силата, която ни пази от всяко зло и ни кара да летим към нашето добро! Все още, наистина, никой не е оцелял в живота. Обичаме се и пренасяме онази зараза, за която не е необходимо да се търси лек!

Мерилото за ценност не е в човека, а в природата. Когато го разберем, няма да имаме нужда някой да оценява нашия труд и знания. Природата ще ни даде най-високото признание и ще предложи благодарност и награда за това, че разбираме и се съобразяваме с нейните закони. Ще бъдем здрави, дълголетни и осъзнаващи всеки момент от съществуването си на земята.
Когато разберем, че болката не съществува, а става дума за липса на хармония, тогава научаваме, че животът е хубав и че не ни остава нищо друго освен да обичаме.

Във всичко границите са по-далеч от това, където си мислим, че са, трябва да можете да достигнете крайностите и да ги разширите.

Понякога, като поет, размишлявам дали животът може да се побере в едно стихотворение? Може. Може дори и в една дума, символ, въздишка, ридание, трептене на насълзено око, поглед, усмивка, докосване… нищо на света не е толкова фино и толкова силно, колкото е животът..

Казват, че простотата е най-голямата житейска мъдрост, и когато някой я притежава, казват, че той не е мъдър, а е щастлив.

Само злите хора не могат да разберат красотата и доброто, те смятат, че другият трябва да бъде прогонен, за да могат да се почувстват добре. Всеки носи своя кръст в сърцето си, а родината е там, където оставя времето, което Бог му е подарил.

Животът е съставен от желания, тяхното евентуално осъществяване и приспособяване към текущата система на управление. Защо да бъде просто, щом може да бъде сложно!? В това има повишена доза страх, който пречи, защото е натрапен като правило на играта и хората си траят, защото са свикнали да се нагаждат. Тези, които се бунтуват само дават повече поводи и причини това положение да продължава. За съжаление сме претъпкани с желания с все по-малки изгледи да се сбъднат и с все по-големи шансове да се изравним с линията, която води към пропаст и там ще бъде краят ни, не когато ние искаме, а когато дяволът отреди .

В този свят съм с това, което правя, не с онова което желая. Едно е да определиш смисъла на живота, друго е да намериш форма и начин да го хармонизираш.

Противоположностите се привличат в споделянето и следователно се умножават. Още едно доказателство, че за любовта няма граници. Колкото сме на земята, толкова сме и на небето. Не знам защо хората се страхуват, че някой друг ще падне; нека да внимаваме само за собственото си падение, само така ще помогнем на тези, които не са сигурни в себе си, да се изправят.

Превод от сръбски: Наталия НЕДЯЛКОВА

 

ИЛИЯ ШАУЛА (роден през 1963 г. в Карловац) е сръбски писател, основател и председател на Литературна работилница “Кордун”. Инициатор на издателската дейност Книжевни ЕСНАФ и главен редактор на едноименното литературно списание. Автор на поезия и проза, негови творби са преведени на италиански, английски, испански, полски и албански и др. езици. Живее и работи в  Уест Честър, Пенсилвания, САЩ.

Започва да пише поезия като гимназист, почти от самото му основаване е член на Карловския литературен клуб „25 октомври”. Талантът му е забелязан от големите поети  като Десанка Максимович, Танаси Младенович, Весна Перун и Джакомо Скоти. Скоти помага за редактирането на първата му стихосбирка „На пепелището на самотата“, излязла през 1989 г. Автор е на осем книги с поезия и проза, и на един роман. Член е на Асоциацията на сръбските писатели и на Сръбско-канадска асоциация на писателите „Десанка Максимович” в Торонто.

През 2009 година, заедно с писателя Данило Марич, Илия Шаула основа Литературната работилница „Кордун“  в Уест Честър. Чрез нея публикува и популяризира произведения на балканското изкуство и култура в Америка и Европа, като си сътрудничи с автори, издателства, асоциации и институции по целия свят.

ПАЛМИ РАНЧЕВ С ДВОЙНА ПРЕМИЕРА НА КНИГИТЕ СИ В БУРГАС

Община Бургас, ИК „Жанет 45“ и издателство Scribens в партньорство с Центъра за съвременно изкуство и библиотека /ЦСИБ/ имат удоволствието да ви поканят на Продължете да четете ПАЛМИ РАНЧЕВ С ДВОЙНА ПРЕМИЕРА НА КНИГИТЕ СИ В БУРГАС

Диана Саватева за “Ръководство по ветроходство” от Александра Вал

Една книга трябва да има свой облик и характер, да е различима сред изобилието в литературния пазар. Без съмнение „Ръководство по ветроходство“ на Александра Вал не може да остане незабелязана – заради заглавието – с изненадваща алегория и лека нотка ирония, с елегантното оформление и с пестеливия език, както и с факта, че е двуезична, което разширява неколкократно читателската аудитория. Александра е многостранен творец и макар че има активности и достижения в други сфери преди да се афишира като автор, аз бих сложила думата „поет“ на първо място в творческата й биография. Защото прецизният, безпощаден и любопитен поглед на поета влияе върху всяка друга творческа изява.

В стиховете на Алекс няма нищо излишно, те са като свободна въздишка на една душа, която обича да наблюдава – понякога разглобява пейзажа около себе си, в други случаи смело се гмурка в собствените си дълбини.

„Нощта ме очертава,
без да подозира, че не съществувам…
а може и да си въобразявам,
че в киселото мляко има вода
или съм като жабите,
които жадуват суша,
за да се измъкнат
от тинята”

Някои от творбите звучат като поетични аксиоми – кратки, категорични, без нужда от житейско доказване. Например като въвеждащото двустишие:

„Имаш думите.
Сега трябва да ги забравиш“
Или
„Много
мисли
стават
думи.
Малко
думи
истини.
Все
едно,
че ставам,
а масата
е неразчистена“

Алекс проявява смелост и в разширяването на словесното поле. Непоетични на пръв поглед думи като храчка, дъскорезница, ковчег, кисело мляко са на точното си място в нейните стихове. И мисля, че тази смелост има силата да привлече аудитория, което цени експеримента в изкуството и харесва да бъде изненадвана.
Нейните вътрешни пейзажи заразяват с откровеност, със способността да извлечеш поезия от най-прозаичното преживяване. Алекс добавя една различна багра – може би аквамарин – както на корицата й – в доста цветния поетичен живот на Бургас.

Благодарим ти, че се осмели да създадеш ръководство по ветроходство.

Автор: Диана Саватева, 13 март 2023

“Подарък сребърно стихотворение” от Одисеас Елитис в превод на Елена Янева

ΔΏΡΟ ΑΣΗΜΈΝΙΟ ΠΟΊΗΜΑ
Οδυσσέας Ελύτης
ПОДАРЪК СРЕБЪРНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Одисеас Елитис
Знам, че всичко това е нищо
и че говоря на език без азбука.
Та нали дори вълните, а и слънцето
са също сричково писмо,
такова,
което дешифрираш само
по време на тъга
и на изгнание…
И Родината е стенопис с последователни
напластявания –
франкски и славянски, но които –
ако тръгнеш да възстановиш,
те арестуват
на мига
и отговаряш
пред чужди Власти купища,
а ти насреща им
имаш само тази
върху себе си…
Така се случва също и при бедствията.
Обаче…
хайде, представете си един харман,
от едновремешните
(а може жилищна кооперация),
където
играем на деца
и който губи
е длъжен,
както настояват правилата,
да отговори
и да даде на другите едничка Истина…
И изведнъж
накрая
всички се оказва,че държат
в ръката си едно мъничко
сребърно стихотворение
подарък…
Превод: Елена Янева

Световният ден на поезията в Бургас със свое поредно издание на 21 март

“За всеки жив читател и всеки жив поет” – под този девиз от 1999 година на 21 март по инициативата на ЮНЕСКО се отбелязва Световният ден на поезията. Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия, да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия. В Бургас той се чества от 2008 г. под егидата на Областния управител на Бургас.

Тази година проф. д.н. Мария Нейкова – областен управител – ще открие Световния ден на поезията на 21 март, от 18 часа, в Дома на писателя.

Организатори са читалище „Любен Каравелов 1940“ и Бургаска писателска общност, със съдействието на Община Бургас и с партньорството на Държавен куклен театър.

В бургаското издание на празника по традиция участват поети от всички поколения и почитатели на изящната словесност. Участието в анонимния блиц-конкурс за написване на творба по зададена в момента тема може да донесе атрактивни награди на всеки.

На 21 март се отбелязват още няколко празника, между които Международният ден на кукления театър и настъпилата Първа пролет. Затова в честването ще вземат участие актьори от ДКТ Бургас и ТФ „Усмивка“ с ръководител Румяна Кралева. Ще има и много цветя.

С цвете в ръка и вие можете да станете част от празника на поезията.

На 21 март 2023 г., от 18 до 20 часа, „Кафе с автограф“ в Дом на писателя Бургас ще се превърне в място за вдъхновение и общуване чрез поезия.