НЕБЕТО
В дъното на небцето
На върха на езика
Крия римите си.
Не се виждат
Нито гъсто сияние
Нито дори голямата зима
Понякога.
Нежни равнини
Ме чакат
Да се върна при теб.
Понякога ме зовеш
С непознатите си думи
ПЕЙЗАЖИ
След дълго мълчание
Най-накрая сме заедно,
Снежанке моя.
Есенен пейзаж
Носи светлината
На този ден.
Къде на брега на сърцата
Има земя
за мечти?
Къде
Да отидат мокрите птици?
Моята песен…
Превод Роза Боянова
Милутин Джуричкович е роден на 1 юли 1967 г. в Дечани (Югославия). Завършва Катедрата по югославска литература на Филологическия факултет в Прищина, където получава магистърска степен. Докторска степен получава във Философския факултет в Източно Сараево, в областта на детската литература.
Поет и автор на проза за деца и възрастни, журналист и литературен критик. Член на Сдружението на писателите на Сърбия, Сдружението на журналистите на Сърбия, Сдружението на драматурзите на Сърбия и на Европейската академия за наука и изкуства. Основател и ръководител на Института за детска литература.
Преведен на 55 езика. Носител на няколко литературни награди в страната си и по света. Издал е и редактирал 67 книги от различни жанрове за деца и възрастни. Живее и работи в Белград.