Когато силуетите не свирят на тромпет

Погледът ми спира върху инкрустираните на хоризонта върхари, плъзва се по грубите линии на паважа и тръгва. Аз вървя след погледа си, преметнал през ръка палтото, а в дланта ми се поти дръжката на малък предмет. Прекосявам асфалтирания участък, прекрачвам мравуняка, слизам надолу, заобиколен от дневната светлина. Тъпча зелена трева, мачкам зелени храсти и усещам как ме шибат в лицето зелени клони. Спирам до зеленясала чешма и сядам. Край нозете ми … Continue Reading ››

Как пише „салонът“ през 1949 – 1950

Спомняте ли си онзи култов текст на Цветан Стоянов от „Невидимия салон“: „… сякаш едно и също същество е писало всичко това! Да, наистина едно и също същество го е писало, писал го е „салонът”!” Няма начин да не си спомните тези думи, ако се поровите в литературните рубрики на бургаските вестници от втората половина на 40-те и 50-те години на ХХ век – буквално сте в царството на стереотипа. Предлагам … Continue Reading ››