Месечни архиви: юни 2023

Новини

НОСИТЕЛЯТ НА „ОРФЕЕВ ВЕНЕЦ” ВАЛЕНТИН ДИШЕВ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕ С БУРГАСКА ПУБЛИКА НА 6 ЮЛИ

Интересна среща очаква почитателите на словото в Бургас на 6 юли /четвъртък/. Тогава е запланувано гостуването на поета, журналист и носител на голямата награда „Орфеев венец” за Продължете да четете НОСИТЕЛЯТ НА „ОРФЕЕВ ВЕНЕЦ” ВАЛЕНТИН ДИШЕВ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕ С БУРГАСКА ПУБЛИКА НА 6 ЮЛИ →

Новини

I Конкурс за издаване на стихосбирка в Испания „La Tortuga Búlgara“ 2023 г.

I Конкурс за издаване на стихосбирка в Испания

„La Tortuga Búlgara“ 2023 г.

Испанското издателство „La Tortuga Búlgara“ (www.latortugabulgara.com) обявява Конкурс на ръкописи за поезия със следните условия:

Ръкопис

Ръкописите трябва да съдържат до 40 текста. Допускат се стихотворения без значение дали са били публикувани в онлайн или хартиен формат. Предложеният ръкопис може да съдържа творби от различни авторски книги и/или непубликувани такива.

В конкурса могат да участват автори, пишещи на български език.

Ръкописите се изпращат в линка във формат .doc, .odt или .docx. Не се приемат ръкописи на имейла на издателството.

Файлът трябва да бъде озаглавен със заглавието на ръкописа (то може да не е окончателно). В самия файл с ръкописа не може да присъства лична информация за автора.

Форматиране на файла

Файлът трябва да бъде във формат times new roman 12, като стихотворенията са подравнени вляво и с разстояние 1.0 между редовете. Всяко стихотворение се слага на отделна страница.

Награда

Като резултат от конкурса ще бъде присъдена една единствена награда с предложение за договор за издаване, съответния превод на испански език и последващо издаване на двуезична книга на испанска територия.

Срокове

Краен срок за изпращане на ръкописите: 14:00 часа (испанско време) на 31 декември 2023 година. Издателството „La Tortuga Búlgara“ се ангажира да издава лауреатната книга в срок от 18 месеца след обявяването на лауреата. Резултатът от Конкурса ще бъде обявен на 15-ти февруари 2024 г. Седмица преди окончателното обявяване на лауреата ще бъде споделен шортлистът с до десет номинации.

Съгласие

Всеки участник в конкурса се съгласява и се ангажира да приеме условията, посочени в настоящата обява.

Въпроси

За въпроси може да се обърнете към издателството на имейла latortugabulgaraediciones@gmail.com като напишете в основанието „Конкурс за поезия 2023“.

 

Продължете да четете I Конкурс за издаване на стихосбирка в Испания „La Tortuga Búlgara“ 2023 г. →

Проза

Васил Люцканов

Черния плаж

Що ме не ожениш, мале ле,
що ме не задомиш –
малък ли ме имаш, мале ле
или аджамия?
Или пари немаш, мале ле,
къща да ми сториш?
Мъжки глас. Като на ранено животно. Изстреля странджанската горест към отсрещния блок – има-няма на петдесет метра.
Ами ми е мъчну, синку,
нали сме бежанци.
Чузди сме, чуздинци, синку,
рода си немама,
сватбари да дойдат, синку,
дар да ги дарувам. Продължете да четете Васил Люцканов →

Проза

Из „Мълчаливият монах“ от Динко Динков

Колко безсънни нощи съм мечтаел за голямата синя вода, когато прекарвах летните ваканции на село при баба и дядо! Понякога иконите от стената гледаха в мен и ми говореха нещо неразбираемо, а аз се опитвах да им кажа само колко съм щастлив… Колко слънчеви плажове и какви омайни морета превземаха сънищата ми! Как да забравя? Кой да ме разбере? Разкошните видения, прекъсвани от утринното чуруликане на врабчетата и нарежданията на гугутките… Тогава реката беше тайнственото магично място, което ме привличаше страстно. Подобно на реката, която повличеше Колю към превзетите вече морета… С моя приятел прекарвахме по цели дни в нейните хладни извивки – гмуркахме се и ловяхме мренки, кефалчета или раци с голи ръце от подмолите. Съхнехме по вятъра – мокри и скъсани… Свободни. Опиянени. Бягахме боси през люцерните, покрай царевичните стволове по вкоравените угари на нивите, петите ни се набиваха с трънчета, но бяхме най-вдъхновените, най-истинските! Безстрашни… Устремени към реката, към очарованието, което не спираше своя ход и ни тласкаше с течението в гладкото си корито под върбите към онези очаквани брегове, по които вече пристъпвах, за да се гмуркам отново и отново с благодарност и гмуркането ми поне малко да прилича на наивно човешко възкресение…
Бях лудо влюбен в заливите на Созопол и Несебър, но постепенно тази любов се измести от любовта ми към Обзор…

Из разказа „Мълчаливият монах“

Новини

Преводачът Марко Видал: Странно красиво е, когато млади автори пишат за носталгия

1. Завършили сте Славянска филология в университета в Гранада. Защо се насочихте към славянските езици при тази световна инвазия на английски език?

Интересът ми към славянските езици идва от много отдавна. Бях на около 12 години, когато чрез майка ми се запознах с украинка и тя започна да ми дава уроци по руски език. По-нататък, когато бях на 16 години, ходех на частни уроци по руски език при една белорускиня. Когато завърших 12-ти клас и се подготвих за матурите, реших, че искам да кандидаствам в университета за специалност „Славянска филология“, тъй като изучаващите славянски езици не разполагаме с много ресурси и мислех, че най-добре ще е да го изучавам в университета с квалифицирани преподаватели. Прецених, че за английския език винаги ще има време и хиляди шанса, докато руски, чешки и български не разполагат с много възможности за изучаващите. Особено с по-малките езици както българския – трудно се намират ресурси, граматики и книги в интернет, видео уроци и тн.

2. Направили сте достояние много български автори на испански език. Кои испаноезични автори обаче, бихте искали да преведете на български?

Ами превел съм вече няколко, сред които са Уберто Стабиле, Хорхе Рихман и няколко стихотворения от Алехандра Писарник. Но като преводач смятам, че най-добре е преводачът да превежда на родния си език, заради това реших да се фокусирам в превода от български на испански език. По-естествено е.

3. Пишете поезия. Автор сте на две стихосбирки. Почеркът ви е разпознаваем. Кои са темите, които присъстват във вашите текстове?

Мисля, че освен хомоеротичното и упадъчното има голямо присъствие на теми като любовта, приятелството и липсата от топлина и физически контакт. В моята първа стихосбирка „Едно мъжко момиче“ (Фондация Емили, 2022) има повече разочарование, отчаяние, липса/нужда от физически контакт, има според мен и голям социален заряд особено в първата част на книгата, докато в „Синя пустиня“ (Фондация Емили, 2023) има повече критика към религиозния фундаментализъм, има повече снимки, много стихотворения са много описателни. Освен това е и по-обнадеждаваща. В нея любовта побеждава, докато в „Едно мъжко момиче“ любовта просто я няма. Донякъде „Синя пустиня“ е и пътепис, в който разказвам за своите преживявания в Узбeкистан. Искаше ми се да пресъздам в текст образите, които съзрях там. Но също има и много силен междумъжки сексуален заряд. „Синя пустиня“ е донякъде и възбуждаща книга.

4. На 28 години сте, имате поглед върху писането на младите хора. Ако трябва да го определите с няколко думи, кои биха били те? Битува и мнението, че днес те не отделят достатъчно време за четене, как бихте коментирали това?

Трудно ми е да определям стила на младите български поети, тъй като спектърът е много голям и още се запознавам с него. Обаче една тема, която често присъства в тях е носталгията. Странно красиво е, когато млади автори пишат (и пишем) за носталгия. В тяхната поезия срещам и тъга. Но също така, в много млади автори срещам и силна социална критика към консервативните идеали, преобладаващи днес в българското общество. Това ме радва много. Относно четенето, мисля, че повечето автори четат. Виждам го във фейсбук всеки ден, когато авторите, които следя, споделят не само своите стихотворения, но и на други техни връстници. Обаче съм срещал и такива автори, които гордо споделят факта, че не четат и че даже не редактират своите стихотворения. За радост те са малко.

5. Филолог сте. Книгите, от които сте изкушен.

Напоследък чета най-много съвременна поезия. Бях много впечатлен от „Нещата, за които мълчим“ от Ина Иванова и от „Полуразпад“ от Мария Гетова. Но да не говорим само за български автори – скоро прочетох романа „Майчино мляко“ на латвийската авторка Нора Икстена в превод на испански от Рафаел Мартин Калво и остави голяма следа в мен. Книгата е потискаща красива. Има и една книга-пътепис, която много ми хареса и даже е преведена на български. Казва се „Съветистан“, от норвежката журналистка Ерика Фатланд.

6. Как виждате Марко Видал след 10 или 20 години?

В работната сфера се надявам да съм завършил докторантурата. Също бих искал да преподавам български език, защото и аз съм се „измъчвал“ да го изучавам и знам къде испанците срещат повече трудности в изучаването му. В личната сфера ми е добре така, както съм в момента – омъжен и в хубави и близки отношения с моите роднини.

Марко Видал Гонсалес е роден през 1995 г. в Санлукар Де Барамеда (Кадис, Испания). Завършва славянска филология в университета в Гранада. От 2016 г. до 2019 живее и работи в София. Поет и преводач от български на испански и от испански на български. Той е един от редакторите в сп. „Нова социална поезия”. Превеждал е стихотворения на бесарабски поети като част от бакалавърската си теза на тема „Бесарабските българи”, антологията на сп. „Нова социална поезия”, „Синьото момче/El muchacho azul” на Александър Вутимски, „Бяло момиче/Muchacha blanca” на Владимир Сабоурин и също така стихотворения на разни български съвременни поети като Рада Панчовска, Александър Шурбанов, Ружа Велчева, Амелия Личева, Кирил Василев, Златомир Златанов, Ани Илков, Стефан Иванов и др., които са били публикувани в престижни латиноамерикански дигитални списания като Vallejo&Co., Liberoamerica и Circulo de Poesia. Голяма част от стиховете му са посветени на социалната тематика и на впечатленията му от България. Интересува се от български език и диалектология, политика и социология. В свободното си време се занимава със своя блог “La Tortuga Bulgara” (Българската костенурка), посветен на българския език, литература и култура. През декември 2017 г. е награден от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България заради работата си в разпространяването на българската култура пред испанска публика в рамките на конкурса “Светове и Цветове”, който се организира веднъж годишно.