Продължете да четете Премиера на „Нашата любов с Брад Пит“ от Гергана Стоянова →

ИЛИНДЕН

…Празник Църковен. Сбор. Гори земята,
ала синовете блудни и децата им
идват от Германия, от Чехия, Италия,
Щатите, Унгария, дори от остров Бали.
Брилянтин в косите – самочувствие лъвско.
Автогарата, народ – стълпотворение …
Камен Зидаров: „Туй е ДАП-а, дето хора лапа“,
ниже той хорей от раз и ме кани на кафе
да ми каже в литературата – кой, къде е…

Село на поети, градинари, театрали …
Малкия Париж му казвали някога;
пръви път у нас тук пели Интернационала,
с ноти, пратени от Лил – за прослава;
дишат две читалища, две църкви и театро
/то театрото и днес играе за награди/…
Макар факир Сенко бил обран на карти;
имало и други паметни, но мрачни факти:
наводнението 28-ма – хора, стока и имоти
гълта Янтра, къса дигата и взема животи.

…Преминават вкупом облаци дъждовни,
градоносни облаци и неща съдбовни…
Клаус Майне с песента за промяната мина.
И се срина наплива ни от чужбината.
Илинден днес е, няма ги обаче младите,
само болни от носталгия дядовци…
На площада обаче е както преди:
лясковски цигани, по-сърцати дори,
сили мерят тук две групи до сергиите шарени
свирят, нищо че слънцето ги шамари.
Здраве да е.

По стар стил драгановски: яки наздравици!
Обедно, горещо, бирено и агнешко…
Не във всеки дом обаче…
Слънцето се търкаля над Янтра – малаче,
слиза на запад, но още припича юнака.
Мечка с мечкадарин, баба с видрица
къщите обикалят, хората да ги видят,
търкалят мечката и бедността си.
Кметът Бай Антон се е скатал в едно кръчме,
пие си болярката и гледа иронично от тъча
навлеците, плъзнали от околните села –
скакалци със гладни очи, дошли за беля…

Тръгвам да видя Асен Разцветников
и съседа му Владимир Русалиев – поети
и приятели в детството и до края си.
/С Бачо Камен пихме вчера по едно на крак/
Улицата стръмна, аз – от вълнение замаян,
сякаш съм воден от дух висок за ръка.
Моля се за опция точна… влизам в Небитието…
Виждам ги, запомням строфите, заръките.
..
Слънцето прецапа Янтра, смигна. И избяга…
В ДАП-а, „дето хора лапа” тяло мятам…
После хващам опашката на влака в Горна…
Грях не грях, загърбил всичко родно,
в Града на поетит се връщам в нощния час.
Но къде е моят град, къде е мойто село?
И кой съм аз?

ДАП – Държавен

АМЕРИКАНЕЦЪТ

На Петя Цолова – внучка на Петър Острев

Черен костюм изпънат, жилетка,
катарамата с надпис „USA”,
мустаци и бастун – гледка
към един мъж видял свят, чудеса…

Стар ерген, на двадесет и осем само,
Петър Острев избира си булка…
Бонка, момата, още хабер си няма.
Тя на двора люлей се във люлка.

Тя е малка – шестнайсетгодишна,
най-красива девица във село.
„Чужденецът” отнейде я вижда
и я иска безумно, и грабва я смело.

И се грижи за нея и люби с години:
две момчета, една дъщеря. Къща…
Как през трите войни е преминал? –
От Америка идва, участва, връща се…

На любов към България той учи ни.
Американецът наш, от село тръгнал!
Щом изучи децата, реши и се върна…
Остаря с най-сладкото – с внуците си…

МОСТОВЕ

На Георги Бонев

Ти се измъкна на живо от пъкъла…
Отново Виена, 52-ра. И архитектурата
мечтана завърши със труд и акъл.
По мостовете на града се „втурна”

и отговаря за тях седем години…
Но архитект, макар и престижен,
не беше мечтата ти, хер, господине!
В душата си… друго провиждаше.

Стана учител по български. Професор
десетилетия. Писа и точно превежда
наште класици. За село – възторжени песни.
За промените у нас – с хъс и надежда.

Цар на сонета, писатели казват за теб.
Книгите твои ще дишат в читалището,
в драгановското поле и поднебие,
в Янтра, макар и пресъхваща, малка…

Почина внезапно във тази Виена, която
ни спъва отколе по пътя в Европата.
Но твойте културни мостове са ято.
И ний ще преминем по тях над Окопа!*

„Окопа“ – дига край селото,
която го пазви от наводнение.

ОТ ЯНТРА ДО ОГОСТА

На Мартен Калеев

Баба Яна в детството ми… Янтра.
…Малък съм – чавдарче още
и играя с пуяка и със кокошките.
Във душата детска сенки няма.

И раста и уча, и спортувам,
личен ставам, юноша-отличник.
Към науката и думите се втурвам.
Влюбвам се завинаги в момиче.

Заедно в живота ще вървим…
На шейсет и шест Огоста в нас тече.
Станахме известни във града любим,
а живота в талвега сив ни повлече.

Монтана си остава пристан наш.
В него чрез потомство себе си вградих.
С Лирата си тук докрай ще дишам.
Ще сънувам Янтра, ум от нея пих…

Суванджиеви сме ние – род свещен –
с Румен братовчеди сме по кръв.
Той Стоянов, аз – Калеев съм Мартен.
Но в творчеството всеки си е пръв!

ИНТЕРНАЦИОНАЛА

На проф. Вера Бонева – историк

За добро или за лошо, късно или рано –
гръмнал този марш над селото Драганово.*

Помнят още голите баири, ръсят тихо
ноти от цигулката на даскал Михов.

Учители млади с песен тук се изявяват,
носят знаме и песента на хората даряват.

Гласовете им са шумни, но отекват чисто.
И на френски думите придават смисъл.

Песента пристигна със писмо от Лил.
Текстът ѝ е вик и щик към света загнил.

Преводачи няма в село, пеят оригинала.
И България осъмва с Интернационала.

–––––––––
Академик Никола Михов през 1897 г.
е млад учител в селото и председател на
социал-демократическата дружинка.

НАГРАДА ЗА СКАНДАЛ

По разказ на Камен Зидаров

С Джагаров се скарахме в Кафенето –
кой сега е по-по най-драматург?
Пък нали ми трака яко чейнето,
викнах, че съм пръв. И няма друг…

Суматоха някаква за миг настана,
работата стигна аха-аха до бой.
Тръгнах аз към него, но ме хванаха,
щеше да види звезди по пладне той…

Някакво ченге донесло спешно Горе,
че любимецът му пак е накърнен.
И ме кани първият другар Тодор
Живков заран на малка аудиенция.

След кафето ме подпитва хитро:
– Май че нямате награди, тъй не може!
Що не взема, ето че ви питам,
за Герой на труда да ви предложа?

– Ама утре е Девети, а 24-ти мина,
за дейците на културата тогава дават…
– Нищо, ще предложа, пък ако мине…
Не отвори нито дума за скандала…

ВДЪХНОВЕНИЕ

Има изворче до моята Янтра,
който пие – поет ще да стане.
Туй поверие странно – тази мантра –
от Разцветников там изказана,

се оказва истина, облечена в тайна.
Край върбите бълбукаш си ти.
но къде си, кайначе омайно?
Със надежда сърцето тупти…

От години до днеска те търся.
Ту се мернеш за миг, ту изчезнеш…

Тъй ще бъде, додето не свърши
живота ми – тази приказка нежна.

–––––––––––

светулка

Найлоновата опаковка
Още мами с ярки нюанси Продължете да четете Лора Младенова →

Творческите проекти на Иван Сухиванов, Татяна Йотова и Николай Фенерски са сред одобрените  за финансиране от Министерството на културата . Наскоро бяха публикувани Продължете да четете Успех за бургаските писатели: Трима бургаски автори ще получат финансова подкрепа за новите си книги от Министерството на културата →

Бургаската поетеса Наталия Недялкова бе удостоена с престижна литературна награда в Хърватия. Тя спечели отличието „Горан Буйич“ в категорията за чуждестранни Продължете да четете Бургаска поетеса е удостоена с престижна награда в Хърватия →

Тази година на официалната церемония  ще бъде връчено и голямото отличие  „Златен Пегас“, за цялостно творчество Продължете да четете Вижте кой ще оценява предложенията за литературните награди на Община Бургас’2024 →

1.

най-красивите години
най-гъстите най-мощните най-знаещите Продължете да четете Мария Куманова →

През 2023 г. авторката получава за този роман Националната награда за принос на името на една от най-значимите български поетеси от края на 19 век и

Популярната авторка Марина Константинова ще представи най-новия си роман „Първата“, проследяващ житейския път на Дора Габе.
Срещата с бургаската публика  е част от програмата на Есенни литературни празници и ще се състои на 19 октомври от 18.00 часа в Дома на писателя.

От 1992 година до момента Марина Константинова  е осъществила 18 творчески проекта с поезия и проза. Идеите на авторката за симбиоза между изкуствата водят до участието й в артистичния проект „Меню за душата“, който бе представен в Братислава. Творбите й са илюстрирани с картини на художници и са преведени на английски, руски, словашки и румънски език.

Марина Константинова  е поетеса и писателка от град Добрич. Член е на Сдружението на писателите в родния си град. Завършва педагогика и психология във Великотърновския университет. Работи като учител, коректор, журналист и редактор в печатни и електронни медии, а по-късно и като психолог.

„Нежна гръмотевица“е първата й поетична книга- 1992, следва „Отвесно време“- 1995, „С отвързани очи“ 1998- ИК „Сребърен лъв“. Дарик Радио я обявява за книга на годината.

През 2002 г. излиза „Отблясъци“-поетични фрагменти,  през 2005- „Седемте мъже на Мария“ от поредицата „Съвременна проза“ на ИК „Захари Стоянов“. През 2006 г. се появяват  „Диви ябълки“ – поезия и акварел-ИК,Пастел“, заедно с художничката Гинка Димова,  и „Вървейки по брега“ – поезия.

През 2008 следва „Писмо в бутилка“ – кратки разкази и акварел,  ИК „Пастел“, и „Невидимият бряг“ – съвременен роман.

През 2010 г.излиза поетичният сборник „Навръх  тишината“- ИК „Захари Стоянов“.

През  2012 г. излиза романът “ Златният венец“, ИК „Сиела“, който е посветен на археолога Георги Китов и е представен в пет големи български градове.

През 2013 г. е публикуван романът „Белият бряг” от ИК „Ларго
сити“ ООД, вдъхновен от личността на румънската кралица Мария, построила Двореца в Балчик. Романът е преведен на румънски, английски и руски език.

През 2014 г. авторката участва отново заедно с Вера Пенева и Гинка Димова в артистичен проект, чийто плод е изданието „Небесни ескизи”-ИК„Пастел“- илюстрирано с картини на художничките.

Следва романът „Изгубената улица“-ИК„Ларго сити“ООД, а в началото на 2020 г. излезе юбилейното издание „Между лятото и есента“ИК „Пастел”, с избрани стихове на  поетесата и илюстрации на художничката Вера Пенева.

През 2022 г. с подкрепата на Община Добрич излиза романът „Първата”, разказващ за живота на Дора Габе- ИК„Ларго сити“ООД.
През 2023 г. авторката получава за този роман Националната награда за принос на името на Дора Габе.

През пролетта на 2024 г.  бе издаден романът „Мълчаливецът”-романизирана биография на писателя Йордан Йовков- ИК„Ларго сити“ООД.

През есента на същата година излезе „Невидимият свят”,проза, издание на изд. „Хелиопол”.

Нейни творби са участвали в сборни издания и антологии. За своето творчество е награждавана многократно. Участвала е активно в културни събития и гостувания в Добруджа, страната и чужбина, представяйки българската култура.

Автор: Анелия Казакова

*Книгата се определя от критиката, като постижение в християнската поезия Продължете да четете Бина Калс отправя най-чистата молитва към Твореца и святата майчина любов в новата си поетична книга „Литания” →