„ПОГЛЕДЪТ Ѝ БЛУЖДАЕШЕ НЯКЪДЕ В СВЕТА НА ВЕНЕЦИАНСКИТЕ СПОМЕНИ“
/„Помниш ли Венеция?“ от Ваньо Вълчев/
Помня как сърцето ми, вулкан, преливаше, когато в твоите Продължете да четете Надежда Атанасова
„ПОГЛЕДЪТ Ѝ БЛУЖДАЕШЕ НЯКЪДЕ В СВЕТА НА ВЕНЕЦИАНСКИТЕ СПОМЕНИ“
/„Помниш ли Венеция?“ от Ваньо Вълчев/
Помня как сърцето ми, вулкан, преливаше, когато в твоите Продължете да четете Надежда Атанасова
„А КАК СЕ ТВОРИ СЪС СЪЛЗЯЩА ДУША И КЪРВЯЩО СЪРЦЕ?“
/„Идваш ли понякога?“, „Разказ за поета Вселенски и
пегаса Пеги“ от Ваньо Вълчев/ Продължете да четете Кристиана Петрова
„НЕ МОЖЕШ ДА ЗАПОВЯДВАШ НА ВЯТЪРА НАКЪДЕ ДА ДУХА! АМА МОЖЕШ ТЪЙ ДА ИЗВЪРТИШ ПЛАТНОТО, ЧЕ ОТКЪДЕТО И ДА ДУХА, ДА ТЕ ИЗВЕДЕ НА ТВОЯ БРЯГ“
/„Устните на Виолета“ от Ваньо Вълчев/ Продължете да четете Весела Георгиева
ЦВЕТЕН СЪН
В този сън Продължете да четете Деляна Лазарова-Гетсби
Евакуация
Под клепачите е бездънен
мир – Продължете да четете Елиз Юсеин
Всяка любов започва като мечта. Искра, която изгрява в сърцето и обещава безкрайност. Понякога вместо да топли, тя запалва пожари. Любовта, за която ще ви разкажа беше Продължете да четете Мишел Петрова
„Плавах, блъсках, давих се – нищо не
изкарах, само тебе имах, с тебе бях богат.
Днес отново тръгвам с лодката си стара,
търся път нагоре, няма път назад…“ Продължете да четете Надежда Атанасова
„Водата ражда – вгражда във смъртта –
обсебен ли отне ме от света
любов, каквато няма на земята?“ Продължете да четете Кристиана Петрова
„И защо ли, ах, защо ли,
на морето тя се моли, без стенания и вопли,
в свойте пазви да я стопли?“
„Край морето“ от Лорис Мануелян Продължете да четете Йоана Стоянова
„Обичай нежно.
Като полъха на вятър, като дъждовно утро в есенна гора…
Обичай тихо, с цялата душа!…
Обичането дава. И не чака…“ Продължете да четете Ева Димитрова Събева