Архив на категория: Поезия

Поезия

ДУШАН ГОЙКОВ, СЪРБИЯ – Гърция, ИЗ „ТЪЖНИ ШАНСОНИ“

№ 1

тя
тъжно опакова зимните вещи в дрешника
опитва се да се сети
къде е изгубила миналата година
миналата година
която е първа и последна за много неща
той
облакътен на леглото
пише незначителни патетични стихове които чак не ги римува
а всъщност се опитва да се сети
как и къде по дяволите е изгубил миналата година
отива до прозореца пролет е
улицата е мрачна и вече няма онази златна светлина и дървени стълбове
онази светлина която ухае на пресен топъл хляб
и на зима
сещаш се че по някое време планирахме да пътуваме за париж
а все още не сме отпътували
заедно
казваш че кафето ти изстива
хубаво е да се пише поезия
винаги под ръката си имаш лист хартия върху който можеш да хвърлиш костилки от кнедли със сливи

 

№ 17

докато знамето от изкуствена коприна
пращи на вятъра
слушаме
залепени към бетон
предполагаме по навик

докато снимките
писмата
по джобовете
се напояват от влага

докато бавно догаря
цигарата
в очакване на вечерта
животът край нас кънти
разбива се

№ 33

лека нощ, мoи дами, лека нощ
краят на тази оперета се наближава

лека нощ, мои дами, лека нощ
отивам да спя
чист
без пластове грим
наслоени от години

лека нощ, мои дами, лека нощ
вяска от вас да ми беше подарила
по едно камъче тъга
трябваше да наема носач
за щастието
па било и радостта

надявам се и вие понякога да мислите така

лека нощ, мoи дами, лека нощ
не е минал и ден от живота ми
без да се сетя
поотделно
за всяка от вас

вашия мирис
очите
усмивката
гърдите
бедрата

вашите гласове

годините са ги превърнали в ангелски
хор
а с такава музика
прекрасно е да потънеш
в сън

лека нощ, мои дами, лека нощ

 

Превод: Наталия Недялкова

 

Душан Гойков (Белград, 1965) е радиорежисьор, драматург, поет, и писател. Основател и главен и отговорен редактор на литературно списание „Балкански књижевни гласник“. Генерален секретар на PEN Armãn. Учил е в Белград, Париж и Лондон. Завършил е школа за радиорежисура на BBC в Лондон през 1985 г. През 1970 г. е приет в Драматичното студио на Радио Белград и работи като диктор и актьор в детски предавания до 1980 г., когато се премества в Драматичната програма на Радио Белград. По това време работи и като актьор в КПГТ, Ателие 212, участва в предавания по телевизията, както и във филми. Режисира, пише и изпълнява музика за няколко театрални пиеси. Работи в радиото и телевизията. Създател и на драматичната програма на радио „Политика“, режисьор на повече от двеста и петдесет радиопиеси. Режисира пиеси от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Плавт, Теренций, Шекспир, Расин, Молиер, Чехов, Стриндберг, Нушич, Крлежа и много други. Създател на жанра „радиоесе“. Снима около петдесет телевизионни документални филма за историята на „Политика“ и Белград. Пише на сърбохърватски, френски и английски. Превежда от няколко езика. Творбите му са публикувани в престижни издания както в родината му, така и в други страни. Носител на авторитетни награди.

Поезия

НАТАША СОКОЛОВ, СЛОВЕНИЯ

ТИШИНА

 

Вятърът тихо спи

в левия джоб на облака,

тишината повлича крак.

Стрелката безсрамно се върти

върху циферблата.

Отдръпвам се в себе си.

Моето упорито отбягване

винаги има гримирани устни.

От каменната камбанария ехтят камбаните:

четвърт, половина, пълен кръг.

Вече не съм риба.

Вибрация съм на южния тропик.

Гранула на светеща тишина.

И за жалост – морски порой.

 

 

ОТВЪН СЪМ ПЕСЕН

 

Стаята от лявата страна

е заключена за чужденци.

Тя не е за ежедневието.

Убежището ми е там,

където магът е победил монахинята.

Акробат съм,

арабски жребец и Атина.

Осиновени от Вселената,

която раждам отново,

изплюта от змийска слюнка.

Завивам я в бял воал.

Кръщавам я между Марс и Венера.

Откъсва се от лявата гръд, задържа я

мрежата, която изплитам от хиляди крачки.

Не се осланя на никоя друга мрежа.

Дантелена люлка. Разлюлявам дантели.

Съществувам чрез отломки от думи.

Отвътре съм нереална. Отвън съм песен.

Превод: Наталия Недялкова

Наташа Соколов е родена през 1972 г. в Марибор, Словения. Поет, преводач, редактор и обществен деец. Добре позната като дългогодишен модератор на литературни вечери и срещи под наслов „Литературно такси“ и ръководител на работилница за творческо писане за студенти. Инициатор на литературни фестивали, а също така и редица благотворителни акции. Носител на престижни литературни награди. Поезията на Наташа Соколов е преведена на повече от 15 езика, включително и на санскрит.

Поезия

„ВЯТЪР ВАРЕН, СНЯГ ПЕЧЕН“ от Наталия Недялкова

Събрали се Сукнян молец и Юрган чоджук – от стар баща чедо и от дърта коза яре, събрали се и почнали да се наддумват – как с решето вятър да ловят и с шепи морето да Продължете да четете „ВЯТЪР ВАРЕН, СНЯГ ПЕЧЕН“ от Наталия Недялкова →

Поезия

Роман Кисьов – из „Насън и наяве“

 ОБЯВИ

ПРОДАВА

  • Продавам изгодно Прокрустово ложе. Механизмът за разтегляне и скъсяване работи безотказно. Гаранция: 1 живот.
  • Продавам Дамоклев меч. Неупотребяван: висял е над няколко глави, без да ги сече.
  • Продавам Кутия на Пандора. Не е отваряна. Подходяща за политици и фанатици.
  • Продавам сборник с истини, които в миналото са били дълго повтаряни лъжи.
  • Продавам очила за безочие.

Продължете да четете Роман Кисьов – из „Насън и наяве“ →