Рьоне Шар

Да обявиш своето име

Бях на десет години. Сорга ме обгръщаше . И слънцето ковеше часовете си над циферблата мъдър на водите. Безгрижието и болката бяха завинтили железния петел на покрива и се подкрепяха взаимно. Ала какво ли колело в сърцето на детето дебнещо започваше да се върти по-силно и по-бързо от мелничното колело в кръга на своя бял пожар?

Оскърбеният юноша

Същите удари, които го сваляха на земята, го отнасяха далеч напред, към бъдните години, когато пак щеше да се облива в кръв, но вече не поради несправедливостта на един. Като дръвчето, закрепило се на корените си, притиснало ранените си клонки в издръжливото стъбло, той се превиваше, отстъпвайки в мълчанието на това познание и в своята невинност. Най-сетне се изплъзваше, избягваше и ставаше съвсем щастлив. Стигаше до поляната и до границата на тръстиките, милваше тинята им и долавяше сухото им трептене. Сякаш онова, което земята бе създавала все по-устойчиво и благородно, на свой ред той го пише присвоил.

И той би почнал същия живот отново, до мига когато, след изчезналата необходимост да руши, бе се вкопал изправен и внимателен сред хората, навярно по-раним и заедно с това по-силен.

Властителят

Винаги започваме живота си върху един възхитителен залез. Всичко, което по-късно ще ни помогне да се освободим от неуспехите
Поведението на хората от моето детство приличаше на небесна усмивка, отправена към земната любов. Там приветстваха злото като вечерна лудория. Преминаването на метеор затрогваше. Давам си сметка, че детето, което бях, готово да се влюби, както и да се нарани, имаше късмет. Вървях по огледалната повърхност на река, пълна с пръстени на смокове и танци на пеперуди. Сгушвах се в тръстиките под закрилата на същества, силни като дъбове и чувствителни като птици.
Този свят се ражда и умира, без да оставя гробници. Останаха само обгорели пънове, блуждаещи повърхности, безформен юмручен бой и синята вода на един мъничък кладенец, надзиравана от онзи мълчалив Приятел.

Превод: Златозар Петров

Влиянието на Шар далеч надхвърля границите на поетическото изкуство. Мислители като Мартин Хайдегер, Мишел Фуко, Гастон Башлар използват текстовете му като своеобразни процепи, през които нахлува светлината на техните идеи.

Усложнената образност на Шар, неговият херметизъм, съчетан с блестящи метафори, подчертаното му внимание към алхимията, астрономията, натурфилософията – всичко това го доближава до „праначалата“, до тъмния език на досократиците, които той впрочем обича. Негови основополагащи книги са: Навън нощта е направлявана, Ярост и мистерия, Листенцата на Хипнос, Изгубената голота, Връщане в руслото, Цялостно представяне.

Рьоне Шар е роден през 1907 г. в Дил-сюр-ла-Сорг, Южна Франция. След пристигането си в Париж се присъединява към групата на сюрреалистите – Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос, – за да се оттегли от нея четири години по-кьсно. Плод на това участие са книгите му Арсенал (1931 г.) и Чукът без господар (1934 г.) По време на Съпротивата е командир на отряд. Междувременно пише фрагментна поетична проза, значителна част от която влиза в стихосбирката му Листенцата на Хипнос (1946 г.).

Шар издава близо двадесет книги с поезия, илюстрирани от най-големите художници на столетието – Кандински, Пикасо, Брак, Матис, Миро. За стихосбирката му Ярост и мистерия Албер Камю възкликва: „Най-поразителното явление във френската поезия след Озарения на Рембо!“. Поет с огромен принос за развитието на френския език през 20 век.

Умира в Париж през 1988 г.

Изд: „Критика и хуманизъм“