Обичане по ежедневни мотиви
1.
Докато смъртта ни раздели.
Познавам те от три дни
и коленича пред олтара
на скалъпените ни представи.
Докато смъртта ни превърне в светци
и ни издраска по стените
с подивяла лудост.
Докато смъртта хвърли пръстен
от светлина в стаята и ни се смее.
Докато Той ни сътвори
в духа си.
До днес те нося.
2.
На кръстовището мига
нашата оранжева посока.
Още пет завоя до вкъщи.
Още няколко метра възхищение
как пръстите ти изтичат по волана.
Нечовешко общуване
на сухожилия, мускули, навици
и моя дъх,
спрял до теб.
3.
Срещата ни беше неизбежна като вятъра,
който кара листата диво да шушушкат,
който разбива морето на тихи вълни.
Неизбежен беше този вятър,
който танцува с тревите край пътя
и ги оставя да цъфтят сами.
4.
По изсъхналото корито на тази река
вървя дълго, боса, горда
чак до извора.
Всеки камък познавам,
но се спъвам отново и отново
в зелено-нефертитени тайни,
които криеш най-дълбоко.
Отново и отново
5.
На това пътуване споделяхме повече
отколкото можехме да носим.
Чувал сол, шепа брашно,
наръч дърва и огън на парчета.
Когато спряхме, опекох хляба –
кръгъл и пълен като луна,
за да се търкулне напред
и ни покаже пътя.
6.
Споделям небето си с теб,
всичките му бели гиганти и цветни дупки,
светлинна безкрайност и чезнещи представи за време.
Пристъпи смело и падни
в човешката невъзможност за схващане
и всичкото безсилие пред красотата.
Споделям небето си с теб.
На кръстовището мига
нашата оранжева посока.
Биографична бележка
Аз съм Донка Димова, родена 1986 в Бургас.
Живея и работя в Бремен, Германия.
Пиша, сънувам и превеждам поезия на български и немски език.
Първата ми стихосбирка „Превод на ежедневието“ спечели награда-плакет „Христо Фотев“ на Община Бургас през 2015 година. Публикувала в списания, алманаси и сборници, имам няколко отличия за поезия.
Част съм от литературното студио „Митични птици“ на
поетесата Роза Боянова и „Лиричната работилница“ на
поетесата Улрике М. Хиле.
От 2016 водя курсове по творческо писане за деца и младежи.
Обичам предизвикателствата, свободата и игрите.