ТИШИНА
Вятърът тихо спи
в левия джоб на облака,
тишината повлича крак.
Стрелката безсрамно се върти
върху циферблата.
Отдръпвам се в себе си.
Моето упорито отбягване
винаги има гримирани устни.
От каменната камбанария ехтят камбаните:
четвърт, половина, пълен кръг.
Вече не съм риба.
Вибрация съм на южния тропик.
Гранула на светеща тишина.
И за жалост – морски порой.
ОТВЪН СЪМ ПЕСЕН
Стаята от лявата страна
е заключена за чужденци.
Тя не е за ежедневието.
Убежището ми е там,
където магът е победил монахинята.
Акробат съм,
арабски жребец и Атина.
Осиновени от Вселената,
която раждам отново,
изплюта от змийска слюнка.
Завивам я в бял воал.
Кръщавам я между Марс и Венера.
Откъсва се от лявата гръд, задържа я
мрежата, която изплитам от хиляди крачки.
Не се осланя на никоя друга мрежа.
Дантелена люлка. Разлюлявам дантели.
Съществувам чрез отломки от думи.
Отвътре съм нереална. Отвън съм песен.
Превод: Наталия Недялкова
Наташа Соколов е родена през 1972 г. в Марибор, Словения. Поет, преводач, редактор и обществен деец. Добре позната като дългогодишен модератор на литературни вечери и срещи под наслов “Литературно такси” и ръководител на работилница за творческо писане за студенти. Инициатор на литературни фестивали, а също така и редица благотворителни акции. Носител на престижни литературни награди. Поезията на Наташа Соколов е преведена на повече от 15 езика, включително и на санскрит.