…
Върхове,
достижими
според ръста си.
Пътеки преки се изкачват
над пътеки заобиколни.
Посрещачите ръкопляскат
при градината с рози
в подножието.
Нехайно
цветята пръскат
благия си аромат.
…
До градината с рози плаче
Малкият принц.
Ако липсата на едно цвете
не ни прави вече
самотни?
Виждала съм как
прегръща жени накуп
широко скроен мъж.
Под близкото ябълково дърво
ме наблюдава
разбиращо
една лисица
неопитомена.
…
Зимните дървета
на вътрешната ми градина. Студ
нахлува в скучната ми стая
през разтворения прозорец,
но съм грабната:
един забравен мъж
върви сред тях.
Летя над него като гълъбица,
докато той се втурне
угрижен,
бързайки да затвори прозореца.
…
Високо се извива
над паркове зелени
гласът на птиците.
Песните продължават
над пътища, къщи,
дворове…
Неуморно с вълнение разказват
до тъмно
птиците –
предания от миналото,
предания от бъдещето.