Събрали се Сукнян молец и Юрган чоджук – от стар баща чедо и от дърта коза яре, събрали се и почнали да се наддумват – как с решето вятър да ловят и с шепи морето да мерят. Или как без бръснач и сапун мустаките на Стамбул Капия да оскубят, и кладенец с игла да издълбаят. Заспорили с радиоточката, та чак под езика се изпотили. Хванали се на хоро, а после на бас дали ще се хванат за зелено. На единия веднага му е светнала лампичката, а пък на другия крушката: да дадат жито за слама и брашно за трици, а после да разменят ока череши за ока вълна. И се разбрали: Единият да бие тъпана, другият да обира парсата. Единият да тегли напред, а другият да дърпа назад. Докога? До догодина по тикви.