Архив на категория: Поезия

Поезия

“Невъзможност” от Живка Иванова в превод на испански от Марко Видал

Zhivka Ivanova es profesora de inglés y traductora del inglés y ruso. Nacida en Stara Zagora, es graduada en Filología Inglesa por la Universidad de Veliko Tarnovo. Autora de varios libros de poesía, ha traducido a numerosos poetas y sus traducciones han encontrado lugar en las revistas Fakel, Literaturen Vestnik, More, Compass, entre otras. Su poesía ha sido traducida al inglés, macedonio, persa y español.

невъзможност
да избягам
да се скрия някъде
за да не срещна злото
може би
ще успея да изтрополя
по калдъръма на детството
да уплаша тъмното
или да се търкулна
по онази голяма поляна
където се гонят децата ми
да се свия на топка
в светлосиния им балон
или да спра да слушам новини
да чета и да виждам хора
да избягам
да се скрия
на съседната улица
в съседния град
в зимата
в лятото
да изляза в отпуск от себе си
да не ми пречи тялото
да се стопя
нали през март и април
се топят снеговете
но
кой би ми дал гаранция
че няма да попия
в нещо или някого
и да поникна пак
за да се срещна
със злото		 imposibilidad
de huír
de esconderme en alguna parte
para no hallar el mal
puede que
logre zapatear
por los adoquines de la infancia
asustar a la oscuridad
o rodar
por aquel enorme prado
donde mis hijos se persiguen unos a otros
encogerme como una bola
en su globo celeste
o dejar de oír noticias
de leer y ver gente
huír
para esconderme
en la calle de al lado
en la ciudad de al lado
en el invierno
en el verano
irme de vacaciones de mí misma
que no me moleste mi cuerpo
derretirme
verdad que en marzo y abril
la nieve se derrite
pero
quién me podrá garantizar
que no vaya a humedecer
a alguien o a algo
y vuelva a brotar
para toparme
con el mal

Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González

Превод на испански: Марко Видал.

Поезия

Марко Видал

Мъртва птица до бизнес сграда

На Борис

Мъртва птица съм аз
Тази, която
се самоуби
щом осъзна,
че в тоз шибан град
безнадеждност цари

Безброй сиви птици
не помръдват
премръзнали
в необята
на безвремието.
Само ми препречват полета.

Мъртва птица съм аз
следващият самоубиец
ще е бабата
която моли
до бизнес сградата
за едно шибано левче
или онази,
която продава цветя.

И те ще умрат
в тоз шибан град
докато останалите сноват,
купуват си усмивчици
и изпълняват
желанията на другите.

Те също
ще се самоубият

Въпрос
на време е
в тоз шибан град.

 

Не си спомням даже лицето ти
Само си спомням твоето име – Хосе Мария
И как един летен ден баща ми ни завари
Да се целуваме пред блока
Десет години по-късно научих за смъртта ти
Сега просто искам за един миг да се върна в този блок
И да целуна устните ти макар лицето ти да е просто бездна
В моите спомени

 

Едно мъжко момиче
с къса коса
шапка стил рап
широка и отпусната
бяла фланелка
която едва подчертава
циците й
една мъжкарана
от тия дето като ги видя си викам
а бе защо не мога да спя с жени…

Танцувахме техно в един клуб
загледахме се
и в един момент идва към мене
и ми вика
Колко си сладък брат!
Ако бях момче, щях да те свалям!

Прегърнах я
И продължихме да танцуваме.

 

Залез в Бухара

Цялото великолепие на един минал свят лежи
Под краката ни
Ти гледаш към хоризонта
Аз пък понечвам да хвана ръката ти
Знам че не може и ми отказваш жеста

Камилите плачат

Автор: Марко Видал

Марко Видал Гонсалес (1995, Санлукар де Барамеда, Испания). Завършва Славянска филология в Университета на Гранада. Редактор в сп. „Нова социална поезия” и „Vallejo & Co”. През 2017 г. е награден от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България в рамките на конкурса „Светове и Цветове” за публикациите в блога му „La Tortuga Búlgara”, представящи България пред испаноезична аудитория. Финалист в конкурса „II Justa Poética Alexandre Amad“ със стихотворението си „Трима педали“. Публикувал е в испаноезичните литературни списания „Círculo de Poesía”, „Vallejo&Co.”, „Altazor”, „Liberoamérica” и „Kametsa” и в българските „Нова социална поезия“, „Литернет“, „Литературен вестник“, „Съвременник“ и „Страница“. Живял е три години в София, където започва да пише и на български език. През 2020 започва своята издателска дейност с издателството си „La Tortuga Búlgara”, чрез която издава 7 книги на български съвременни поети като Александър Вутимски, Владимир Сабоурин, Кирил Василев и др. Преводач на българска литература на испански език и преподавател по испански и български като чужд език. Освен в България е живял и преподавал в Узбекистан и в Латвия.

 

 

Поезия

“Стихоанализа” от Наталия Недялкова

СТИХОАНАЛИЗА

«Има въпиеща нужда от наблюдатели,
които са се научили да наблюдават наблюденията си»

Шандор Ференци.

В опита да намериш рима на себе си,
надмогваш първичния страх
да бъдеш не правило, а изключение
от колективния безсъзнателен правопис.

Законите на формалната логика отстъпват назад:
Дали битието
е по-сложно
от стихосложението?