ДИВЕРТИМЕНТО
Докато той се люби с китарата
си представям ябълката
обърнала румения си лик
към пътеката към дома.
Звуците щипят
и искам да изохкам
точно сега,
защото болката
се влива някъде надълбоко
и всъщност
боли като песен….
Ще тръгна тихо,
без да ме усетят щурците…
И когато пристигна,
ще целуна ябълката,
преди да я откъсна.
ЕЛЕГИЧНО
Шушне вятърът
в листата на крайречните дървета.
Скоро ще разкажат
последната лятна приказка.
Щом я чуя
ще заспя с отворени очи
и затворени очаквания.
Ще спя толкова,
колкото ти трябва
да ме завърнеш.
После
ще се създаваме отново
в кръговрата на неповторимите
повторения.
СБОГУВАНЕ С ЛЯТОТО
Животът ни
бе пълен със сбогуване.
Не помним всяко
и не ги брояхме.
Но никога не мога да забравя
когато се сбогувахме
със лятото.
Сбогувахме се и с морето
винаги
когато се наливаха смокините
с оная ароматна жарка сладост.
Смокините…
Как обожавах тънката им кожица,
която се полепваше по пръстите,
по устните,
по зъбите…
Целувките ни
пазеха вкуса им
и винаги си пожелавахме да бъдем
отново при нозете им лъщящи,
когато се изпълваха със сокове
и млечните им сълзи ни изгаряха.
Сбогуването…
Неговият смисъл
е може би единствено в очакване
на следващите
срещи и вълнения.
Отново при морето и смокините
със тяхното невинно съвършенство
затворило кръга на битието
в утробата им
сладостно очакваща.
И искаща,
и знаеща
и помнеща.
ПОНЯКОГА
Крия се в лабиринта
от думи понякога.
Правя си леговище от тези,
които спасявам.
Забравените думи
спасяват мен.
Затова ги търся –
да ми открият смисъла,
да заживеят отново…
И благодарно
да изтъкат нишката,
която води към чистия бряг
за споделяне.
