СЯНКА

върху розовата завеса на пеперуди Продължете да четете Калина Изабела Жиола, Полша →

ЛИЛАВО ПАЛТО

Ти се разхождаше в лилаво палто Продължете да четете Миряна Никич, Сърбия →

СИЛАТА НА МОИТЕ СИНОВИ

Това са те!
Двете лица, които винаги ме връщат назад:
мислено ме връщат в младостта;
връщат ме към най-красивите мигове от живота ми.
Това са те!
На които винаги пожелавам
да се усъвършенстват и да бъдат успешни,
по-успешни не само от мен,
но и от всички останали.
Това са те!
Те винаги са най-добрите.
Те са светлината на живота ми.
Това са те!
Когато ги няма;
когато не са около мен;
когато искам да си спомня
как изглеждах в миналото,
преди повече от двадесет години…
Това са те!
Винаги ще съм нащрек за тях;
Винаги ще треперя за тях;
само между мен и тях няма съперничество.
Това са те!
Двамата млади,
двете лица по-ценни от очите ми,
и от всяко неизмеримо богатство.
Това са те!
Те са моето шофиране,
мотото за ново по-добро време
Това са те!

Превод: Ваня Ангелова

Роден е в Струга (1971). Писател, поет, есеист, разказвач и преводач. Завършил е Икономическия факултет в Прилеп към Университета „Св. Климент Охридски“.
От 2020 година е председател на Културния център „БРАН“ в Струга, главен и отговорен редактор на списанието „Бранувания“, както и организатор на „Стружките литературни срещи“. Администратор е на платформата „Македонска поетична съкровищница“. Най-известното му произведение е стихосбирката „Бащиният завет“. Носител на множество национални и международни награди.

***

Криволичещи думи са подходящи,
та и Балчик не е сътворен от Божията ръка.
В него са работили усърдно турци, гърци и шведи
и всеки е допринесъл за историята на заболяването му.
Ала тук всъщност нищо не е толкова кратко,
колкото шведското „tack“
и нищо не е толкова дълго, колкото гръцкото „mikos“.
Аллах затворил благосклонно очи
и мъжете разпалили въгленчетата

в съдинките на наргилетата.

Добитъкът издишва топлина,
лениво се носи по Белите скали, дъвчи нагарчащи билки,
поели от солта на разбиващите се вълни.
Тук се носи вечен шум
и преграда за него са само неравните стени
на стари обиталища.
Разбитите улички определят темпото,
и най-силният дори
трябва да превие гръб,
за да се промуши
през дървените портички –
да премине и да види.

Балчик се отваря.
Дали да вляза в него?

А ти къде си?

***
Младата принцеса сяда на трона.
Нека очакването е венецът ѝ,
както и нейната надежда.
Далечината е синкава,
Тронът – ледено мраморен.
Хладината на земята,
движението на водата,
от Черно чак до Азовско море
се кълбят мъглите на надеждата,
само и единствено на надеждата.

Лилии.
Ириси.
Дишай и живей.

***

Настъпи времето за плевене.
Валяло е, пръстта е много омекнала,
ръката ѝ е решителна.
Само безкрайно налудничав
идеализъм
би могъл да спре
нежната, но решителна траектория
на тази дейност на плевене,
датираща от няколко десетилетия.
Богоугодна работа,
очарователна градина
и въвеждане на ред.

Между поветицата и лепката,
които издърпва заедно с коренчетата,
се държи упорито някакъв друг корен
и както толкова пъти,
дори и днес тя не намира име
за него.
Остава си.
Несъвместим е.

Твърд, заклещен между камъните,
не можеш да го измъкнеш, да го изровиш, да го придумаш,
дори да изпочупиш в него всички нокти,
да плувнеш в пот и да грохнеш от дърпане.

От колко години размишлява тя тук върху това?
Кое ли изобщо е било в началото?
– Хаоса и тя, в шеметен въртоп

разперила ръце и крака,
изпънала ги чак до крайчетата на пръстите
и наклони ли глава назад,
ще я удари в крайпътния камък
на своите безкрайни, обсебващи пътувания.

Нокти без лак,
очи без грим,
само широко отворени,
вкаменени
и о, удивление –
първият кълн
от корена под камъка,
тази вечна решимост за живот,
та нали точно заради това
тя не вдигна ръка да прекъсне живота му,
не го разсече със сърпа,
не го задуши,
не го заля с отровата на злобата.

Само заради това удивление, тази радост
и новия пролетен ден
тук и сега с общи усилия
пазят
сърпа на полумесеца
и се питат заедно и отново заедно:
Ние също ли сме част от зората?

Това не е паметник.
Това е празник
на несъвместимостта
и красотата,
и преходността.

Превод: Димана Иванова.

Радка Рубилина завършва магистратура по русистика във Философския факултет на Карловия университет в Прага и докторантура по литературознание в университета в Констанц, Германия. Занимава се с превод на поезия, промотиране на славянска литература в Чехия, както и на чешката литература в чужбина. Превежда модерна поезия от руски и украински език (Анна Баркова, Ян Сатурновски, Саша Соколов и Сергей Жадан). Автор е на стихосбирката „Евтина романтика“ (изд. „Дофин“, 2017) и поемата „Балчик“ (изд. „Персей“, 2025). Живяла е в Европа и Азия, където се е занимавала с дипломация, култура и човешки права. В момента е директор на Чешки център София.

Миодраг Якшич
Сърбия

МОРСКОСИНЬО НА БЕЛИ ТОЧКИ

тази нощ ти ще плачеш,
затова толкова убедено очакваш да не падне мрак.
Не е нужно, щом плачеш, да бъде и нощ.
сълзите са безусловно чувство, когато си сам.
Когато заспиш, ще го сънуваш.
Щом се събудиш, той ще бъде в мислите ти.
любовта ще те връхлети,
ще те обземе тъга от несподелена любов.
Пълна с въпроси и празни отговори.
На нивото на идеите е и нивото на съгласието.
Чакат те окончателни намерения, но…
смъртта не е последната дума.
Печелиш победа,
обличайки любимата си рокля на точки.
Морскосиня, на бели точки.
тъмнината е основа за сияещи зрънца.
среща на тъмнината и слънцето.
Майка ти и същата рокля.
Ще продължиш да сравняваш.
Пролет и сняг около теб.
Понеделник и виковете на деца в парка.
тексаско яке и чанта Pafrois на рамото ти.
Зараждаща се младежка енергия и красота в огледалото…
гордееш се с дългите си крака.
локви по тротоара тази вечер се пенят
като най-красивите морски вълни.
Не мислиш за него в момента!
Булевардът и любимото Blue caffe в обичания град.
По-лесно е да преодолееш тъгата си,
ако всички около теб пеят.
Шумно прогонваш изкушението.
то не записва моменти, важно е те да те защитават.
Дишаш дълбоко и не забелязваш нощта.
и продължаваш напред…
Животът не е нещо от решаващо значение.

Превод Наталия Недялкова

Миодраг Якшич е роден през 1969 г. в Белград и прекарва детството си в Стара Пазова. Публикува двадесет книги с поезия и проза, които са преведени на двадесет езика и за които получава множество награди в страната и по света. Като архитект е автор на повече от 200 проекта и изследвания, а като издател на 190 книги и 16 LP плочи. Ръководител на художествената група и издателство „Арте“, председател на Матица на сърбите в региона, член на Управителния съвет на Сръбската библиотечна асоциация, инициатор и главен редактор на Художествената колония в Кръчедин, директор на белградския фестивал на певците и авторите на песни „Кантфест“ и Международния фестивал на книгата „India pro poet“. Живее и работи в Белград.

ЖИВОТЪТ НА ЕДНА ПРАВА

много хора цял живот живеят на една права Продължете да четете Даниела Андоновска-Трайковска/Република Северна Македония →

ЯТО

на Емили Дикинсън Продължете да четете Ермине Навасардян/Армения →

ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В МОЯТА ПЕСЕН
И НЕЙНИЯ ДЪХ

Ако докоснеш небето, Продължете да четете Валерио Орлич/Хърватия →