ЧИСТИЛИЩЕ
Живея там, където няма смърт!
Във свят с вълшебството пропит
където словото изгрява
и нова същност сътворява.
И къщата му е ковачница,
езиковата разказвачница
там думите безспир танцуват,
мечтаят, чуват и будуват
и всяка сричка звънти като паричка
безгранични предели
на приказната реч темели
Виж този бляскав светъл път
към свят с вълшебството пропит
сред думи златни и омайни
привидни, фантастични, тайни
отвъд великото губилище
на пролет от това чистилище
полека-лека ще израсне
разлистено чудесно
дърво словесно.
ИЗВАЯНА ПЕСЕН
Гледам те!
Приличаш ми на снеговете на Сава.
Малко на слънчоглед,
онзи без ухо.
На триумфални порти,
планински върхове,
на вятъра,
който духа от тези върхове.
Приличаш ми и на сянка.
Следваш ме навсякъде.
На мост,
когато се извиеш
за да хванеш звезда,
като антилопа,
без много усилия.
На гръмове!
на гробове!
На стълбове,
на морска пяна!
Най-вече на моето слово.
В камък.
РАЖДАНЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕ
Понякога си мисля,
че световете ни нямаше да са същите,
нито цветята, които родихме.
Понякога,
накланям душата си към челото ти,
и всички светове разцъфтяват.
ЗАВЕТ
Оставям ти птица!
Нося клетката със себе си.
Вятърните мелници на Дон Кихот
и Сизифовия камък.
Оставям ти барикадите,
написаните и неизречените думи,
шоколадите,
горчивината на живота,
да ги отвориш, когато ти потрябват.
Оставям ти и небето!
Намери своята дъга.
Нося моята
точно като тъгата,
за да не я пропуснеш случайно.
Днес присвиваш очи!
А аз моите вече не мога да отворя.
Мижанка винаги е била за нас –
децата.
Има ключ под саксията.
Този за душата ми, за да не чуе злото.
Държа песнопойка в чекмедже,
ако песните пресъхнат
и писма в картонена кутия за обувки.
Оставям ти и вълшебна флейта,
спомени,
така че свири, когато връхлети виелица,
или времената станат смешни.
Едно сърце,
вятър
и розовата градина,
която тази грешна ръка подряза.
И перото, което ти се радва,
земята, която гладува…
И тази пухена възглавница,
за да можеш да спиш спокойно.
На покрива!
И…, не се тревожи.
Ще запаля звездите малко по-късно.
Знаеш, че ни викат.
АГНЕТАТА МЛЪКВАТ
Виждал съм я често
във Franše d’ Epereа
как гледа през прозореца
с очи на персийска котка
и ушите ѝ са накичени с Ехо,
как копаят дупки
с нарциси по челото.
Кръст, карст и канара
там горе клетата
плаче сред цветята.
В кафенето отляво,
котките играеха.
Заровете сами се хвърляха
върху дъските на живота им,
за да добавят още три точки, защото,
няма начало без край,
както няма край без начало
без единствения блясък.
В края на тази улица
стояха вечни стражи.
Всички тези агнета копнеещи
за зелени приказни поляни
и гробовна тишина на света
пред стареещата гора,
когато словото отеква
след едно истинско стихотворение.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
Сърджан Лекович е роден в Белград. Завършва начално училище в Сокобаня, гимназия в Бар и колеж в Котор.
От 2005 г. насам е публикувал пет стихосбирки: „Когато дойде при теб“, „Светулка“, „Алемен“, „Слово и мълчание“ и „Хербарий за зебри“. В процес на подготовка е шеста, „Плашило“, както и романът „Как си направих четка за зъби“.
Той е член на Дружеството на писателите на Черна гора, Дружеството на писателите в Белград, „Поетика Стенка“ от Белград, „Соколов пера“ от Сокобаня и „Арс Антивари“ от Бар.
Участвал е в множество културни събития, включително: Barski ljetopis (Бар, 2017), Дни на поезията на Драйнец (Прокупле, 2022), Сутрини на поета (Загреб/Риека, 2023) и Долините на поета (Мойковац, 23/24 2022).
От 2022 г. той организира културния фестивал „Звездни нощи в Годинч“, заедно с роднини и приятели от това село.