ОТКРОВЕНИЕ
… И ако сега Господ слезе и ме пита дали своето днес бих го дала ти да имаш утре, на мига ще коленича пред него без дъх. Не само днес бих ти дала, а всяка минута, час, ден, месец и година от моята вечност. Твоите очи да са щастливи, другото ще е ненужен блясък. Умре ли искрата в тях, то в душата ми ангел вече няма да пее и в ръцете ми розата ще увехне. Животът не ще бъде живот без твоето име в него – ако дишам, то ще бъде с въздуха на твоята усмивка. Ръцете ми, моля те, на пера ги направи, потопи ги в мастилото на залеза и пиши с тях на брега на времето всяка дума, изплувала за мен в мисълта ти. Създай от очите ми перли, после ги окачи на хоризонта, където ще се срещат погледите ни, когато земята целува небето. Гласът ми, заклевам ти се, огън в жаравата на вярата ще разпалва, когато пред Бог се моля за теб. Нощем обаче точно този глас ще изгаря в мрака и тишината от копнеж, докато душата ми ще бди над теб, когато си далеч. Навярно прилича на Божие откровение, ала кажи ми не е ли по-възвишено от едно единствено „Обичам те“?!
Кристиана Петрова – 10. клас, АЕГ „Гео Милев“
Кристиана Петрова е ученичка в 10. клас на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас. Вече трета година е член на Литературно общество „Петя Дубарова“ в гимназията. Девойката споделя: „Най-голямата ми страст е литературата, а словесното творчество е това, което ми дава свободата да изразявам мислите и чувствата си“. Другите интереси на Кристиана са в сферата на театралното изкуство, историята и политиката.