„А КАК СЕ ТВОРИ СЪС СЪЛЗЯЩА ДУША И КЪРВЯЩО СЪРЦЕ?“
/„Идваш ли понякога?“, „Разказ за поета Вселенски и
пегаса Пеги“ от Ваньо Вълчев/
Радостта не може от всекиго Поет да създаде, но болката успява. Само от нея се ражда най-чистият стих, който, веднъж докоснал се до светлината, търси мрака. И сътвореното тогава не е лист с мастило оцветен, а със сълзи. Когато душата плаче, цветовете избледняват, но чувствата остават. Пулсират в дъха на самото битие. И в един миг неочаквано между стенанието и вдъхновението се ражда изкуството — не като венец на дарованието, а като вик на душата. Душата на човек, който иска да забрави, че е жив. Сърцето излива кръвта от незарасналите си рани като спомени за изгубени усмивки, за неизживяна радост, за несподелено щастие и … чудни картини оцветяват листа. Поетът вече не говори, тъгата му споделя вместо него с куплетите недоизречените думи, палещи искри в ума му. Ръцете му са станали перо, очите му – мастило, а словото му …? То звучи като песен на болката, чийто огън изгаря и след себе си оставя пепелта на преживяното … А то не е нищо друго освен стихосбирка на Живота , разказваща за едно отминало вдъхновение на него, Поета …
Кристиана Петрова – 10. клас, АЕГ „Гео Милев“
Кристиана Петрова е ученичка в 10. клас на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас. Вече трета година е член на Литературно общество „Петя Дубарова“ в гимназията. Девойката споделя: „Най-голямата ми страст е литературата, а словесното творчество е това, което ми дава свободата да изразявам мислите и чувствата си“. Другите интереси на Кристиана са в сферата на театралното изкуство, историята и политиката.