ТИ НЕ ЗНАЕШ, НИКОЙ НЕ ЗНАЕ…
Ти не знаеш, никой не знае… Тази любов е тайна, толкова тиха е, че понякога и аз не смея да я изрека … Ако я назова, ако я пусна на светло, може да разруши всичко — теб, мен, света, който по някакво чудо още е в равновесие. А ти,… ти си много за мен – много светъл, твърде далечен, почти невъзможен. И точно това ме кара да изтръпвам …, да искам, но и да се страхувам, да се отказвам от себе си, но и отново да се връщам към мен самата ,сякаш съм затворник на сърцето си.
Боли, когато те видя. Боли, когато те няма… Боли, защото те има точно толкова, колкото не бива да те има. И все пак…понякога се питам дали е грешно. Дали любов, която те променя, може да бъде „неправилна“. Дали чувството, будещо ме нощем, не е всъщност единственото истинско нещо, което е само и единствено мое. Може би не трябва да я има или може би трябва … Между тези две „може би“ живея — с крехки стъпки по тънък лед, с топъл дъх преди неизречен обет, с бяла светлина, която към теб се протяга, но все не те достига …
Ако някога събера смелост да ти призная, светът може да се разруши в своята цялост. Но ако не кажа, може би ще се разруша аз, а светът – той ще потъне в собствения си хаос …
Ева Събева – 10. клас, АЕГ „Гео Милев“
Ева Димитрова е ученичка в 10. клас на АЕГ “Гео Милев”, гр. Бургас. От три години е член на Литературно общество „Петя Дубарова“ в гимназията – за девойката това е мястото, където има възможността да развива любовта си към литературата и да черпи вдъхновение от таланта на другите. Ева споделя, че най-голямата ѝ страст е писането – за нея то не е просто хоби, а вълшебство, което ѝ дава свободата да изразява себе си и да създава светове. „Всяка дума, която пиша, е стъпка към разкриването на най-дълбоките ми мисли и емоции“, казва тя.