„ПОГЛЕДЪТ Ѝ БЛУЖДАЕШЕ НЯКЪДЕ В СВЕТА НА ВЕНЕЦИАНСКИТЕ СПОМЕНИ“
/„Помниш ли Венеция?“ от Ваньо Вълчев/
Помня как сърцето ми, вулкан, преливаше, когато в твоите очи потъвах. МЪЖ, дори по-красив от картина, от която нощна Венеция шепти: „Любов!“. А ти помниш ли?… Помниш ли как ръка небрежно протегна, завъртахме се – тих валс помежду ни. Как звучно се смееше – направила те бях щастлив дори без думи. В момент на смях и светлина. А в момент на тишина и мрак – нежни ласки, вплетени погледи, мека топлина, галеща огнената ми коса. Помня, че за любовта ни вечно Венеция ще мълчи … Виждам – вървя по пясък, някакъв вълшебен прах. Вълшебен е светът, но да мечтая съм плаха. Плаха да те искам, плаха да си тук, до мен. Отправям очи нагоре да диря светлина, погледът ми се оплита в мрежите на непрогледен мрак. В ума ми все още твоите думи отекват, но гласът ти е някак далечен, почти обречен. Не го чувам, дъха учестен на сърцето си само долавям. Знаех, че е грешно, даже малко ме боли. Протегнах ръка за нашия тих валс, усетих само щипещ полъх и капчица вода. Нито ласка, нито топлина. А сега къде съм, сънят дали ще е вечен? Времето изтече, вече си далече. Не виждам даже сянка, не чувам даже шепот. Плахо отварям очи. Сега съм само АЗ, няма ТИ … Помня, че за любовта НИ вечно Венеция ще мълчи …
Надежда Атанасова – 11. клас, АЕГ „Гео Милев“
Надежда Атанасова е ученичка в 11. клас на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас. Член е на Литературно общество „Петя Дубарова“ в гимназията от четири години. Девойката споделя: „Обичам да чета и да изследвам красотата на човешките души, но пазя интимността между мен и словесните си творения …“. Надежда участва в артистичния спектакъл „На времето светлия ход …“ – проект на Литературното общество, който е носител на две престижни награди: I място в раздел „Театрално изкуство“ на Международен конкурс на изкуствата „Радост на брега“ – Созопол, 2024 г., Специална награда на журито за поетичен спектакъл на името на Пейо Пантелеев в Национален театрален фестивал „Сцена край морето“ – Поморие, 2024 г.