На М.
Бях буден да гледам как спиш.
Някои хора умират от спане.
Устата немеят.
Очите помръкнали, след тях има труп.
Сигурно можех да се сбогувам,
но ти бе съвършена.
Ти беше цяла.
Устата мълвеше: „Не ме наранявай“.
Клепачите казваха: „Все още бъди,
все още живей.“
Достигнах прозореца.
Обърка се нещо,
със белите къщи,
със стръмните стълби.
Какво толкоз ясно се случваше в двора…
Обърнах кормилото.
Знаех, че сбърках.
Опитах да ходя, но тичах.
Навсякъде удрях главата си,
Събирах молитвени книги.
Целунах съня ти.
1960
(непубликувана досега поема от Ленард Коен)
През … Continue Reading ››