Яна Вълчева

Аз отдавна съм спряла стрелките да връщам - закъснелият нищо не може да вземе. Днес съм

Божидар Пангелов

предателите как бързо се предаваме пред мисълта и сянката на утре ни затрупва а тръгнахме от място несъществуващо на картите от

Улрике Мари Хиле

нито звук в съня   животните притихват кравите на поляната сърната в гората в езерото рибите   пропаднали в ледовете на света не издават

Боряна Богданова

Мляко и минало Една стара жена посочи кравите си – две големи мудни тела вървяха по

Ива Спиридонова

ИЗПИСВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА Онази бездна, над която се надвесваме, ръбато си крепим едва животите, изяжда ни, разяжда

“Мъжка ревност” от Николай Нанков

Няма как да не си спомням понякога един случай, който щеше да ми коства живота.

Оттогава са минали 30 години, но сякаш беше вчера.

Бях на 36 и се занимавах със собствен бизнес.

Отглеждах и продавах цветя. Бях свободен и правех това, което ми се искаше. Имах вече една издадена стихосбирка и се движех из писателските кръгове. Ха-ха! Мечтата ми беше да стана известен писател … Continue Reading ››

“Какво ако…” от Енис Рами

Не тръгнах като крадец в нощта. Не свих по онзи път. Продължих напред. По онази улица, която все отбягвах заради натоварения трафик. Познатото не можех да понеса сега. И една подмината отбивка се превърна в ефекта на пеперудата. Не видях онова съобщение. Не се убодох на подозренията. Изчаках. Не напуснах. Не оставих ключа до онази статуетка – женско лице допряно до това на мъж. Стрелката застана като войник на … Continue Reading ››

Чарлз Буковски

МОМИЧЕ С МИНИ ПОЛА ЧЕТЕ БИБЛИЯТА
ПРЕД ПРОЗОРЕЦА МИ
Неделя, ям грейпфрут,
приключи службата
в Руската православна църква
на запад оттук.
тя е смугла
с източен произход,
големите й кафяви очи
се вдигат от Библията
после поглеждат надолу.
Continue Reading ››

Елка Василева

. . . КОГАТО ЧИСТЯ ЛЕЩА или върша неща, с които са заети само ръцете, мислите ми се отприщват. Те поемат по свои си пътища - непредвидими. Може би защото светът не е гостоприемно място търсят пристан за очите, които виждат, за сърцето, което търси сърце... Мислите следват други ритми - те се реят високо, където е чисто и неосквернено, търсят простора на крилатите и свободата им... Те могат, поне за кратко, да преодолеят гравитацията, преди да се завърнат при ръцете, отмерващи земните мигове зърно по зърно, зърно по зърно... И … Continue Reading ››

СЛАВИ ТОМОВ ПРЕДСТАВЯ: “УМИРАЩИЯТ ГЬОТЕ” НА ТОМАС БЕРНХАРД

Събитието ще се състои на 24 февруари от 18.00 часа в Дом на писателя. Входът е свободен.

УмираШТият Гьоте – не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ.

Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да … Continue Reading ››

Балкански книжевни гласник с реверанс към бургаската поезия

Изключително вълнуваща новина – в новия брой на престижното международно литературно списание "Балкански книжевни гласник" присъства поезия от Наталия Недялкова, за която са отделени цели 20 страници, представени под наслов "Безсмъртие без редакторска намеса". Огромни благодарности на главния редактор на изданието Душан Гойков Continue Reading ››

Никола Шимич Тонин

ПРОГНОЗА ЗА БУРЯ

Нещо във въздуха вещае буря. Черен гръмовен облак, закотвен в настоящето…

Монотонност на безветрието, смирение в ъгъла, на края на света, далеч, далеч и от най-далечните разстояния по-нататък, по-нататък.

Перфектни вълни каменен кораб

на връзката в края на небето, в същият оня край край, паднал на земята...

Неутрално движение повтаря как камъкът става Вис. Остатък от света не достигнат от погледа изумрудена Адриатика, в пустинна синева вода и небе ведно.

Лабиринтна структура на тишината.

Чувам звукът на скръбта каменно тяло слънцето топли.

Пътеки препълнени с живот, твърд карстов остров разбива плодородната си утроба от началото досега.

Continue Reading ››

Матей Марков-Ебори

ЩЕ СЕ ЗАВРЪЩАМ

Ще се завръщам пак във този град, когато котвата се скъса и отнесе ме във невидимия свят съдбата – нишката да не прекъсва.

Ще търся близките, местата пребродени със моята любов, за да почувствам, че сълзата да споделя със нея съм готов.

Ще тъгувам и ще ви помагам с опита на земния си път. И в съня ви щом се появявам, то ще е с послание отвъд.

Знам, когато пак … Continue Reading ››

Втора поема за Анхело от Веселина Ангелова

Втора поема за Анхело Анхело, тези твои криле често в калта, често в небето. Нека друг да се погрижи сега за тях, да ги умие с балсам за криле, личи си, че са били хубави и са летели преди. Рисуват ми се капки и точки по тях, Анхело, издира ми се с нокти земята. Понякога ми се готвят оризови спагети, а понякога те ревнувам, понякога виждам как хората те гледат отчаяно, влюбен Анхело. Въгленчетата се смеят и около тях – бръчици. Аурата ти на … Continue Reading ››