ДЕЦА НА СЕВЕРНИТЕ БРЕГОВЕ
Бяхме научени да не усещаме студа,
когато сутрините очертават лицата ни
с изящните си висулки,
бяхме научени да изяждаме страха
под сълзите на зимата,
смаляваха се в себе си
нашите сълзи –
нектар за скрития зрител,
който наблюдаваше порастването ни.
Бяхме научени
да говорим тихо,
и още по-тихо, за да не събудим
прозрачния демон,
който ще се слее с нас,
ще ни открадне,
ще ни направи свои.
Като дребна смокиня
се докосва до глезените,
като лила до лилаво,
до синьо;
като лед върху болното място –
мисълта
да се търкулнеш
към хоризонта на самозабравата,
да си простиш,
че си останал на грешното място,
в грешното време.
Не си обречен да нараняваш.
Опитвам се да разпозная умисъл
в подредбата на северното небе,
което се разкрива ясно
само за няколко секунди,
в разкрача между февруари и март.
Оглеждам се за свободно сияние,
образ, който да докосне прозореца ми
и да остави отпечатък
на неразгадаем език.
Преследвам силует под уличните лампи
и се чудя колко далеч ще стигне,
дали желае да се скрие,
да търси стъпала към миналото си.
Следващата лампа е счупена,
неизбежно губя очертанията му.
Отново съм само наблюдател
в свят, който не е мой.
Стискаш себе си в шепи –
призрачно венчелистче,
изненадало зимата.
Смаляваш се с всяка година,
за да красиш дома, но да не дразниш
с цветовете на прокървил драконов плод.
Белите ти китки са скрити
в безопасната сянка на дрехите,
стискаш себе си, призрачно венчелистче –
градината е пуста без теб,
както светът на хищника е пуст
без плячка.
Неизбежно
настъпва тихият сезон,
в който спираш да се оправдаваш,
и осъзнаваш, че си доволен –
не от всичко, но достатъчно.
Празнотата в стомаха ти вече не расте,
няма нужда да късаш парчета от себе си
или да вземаш повече от другите,
за да удушиш глада.
Листата кимат в съгласие
с тишината ти, не очакваш бури.
Толкова много пъти
си пресътворявал себе си,
но сега
ти си птицата,
която избира да остане,
знаеш,
че гнездото
е винаги готово.
Зорница Иванова (1996) е родена във Варна. Завършва специалност „Медийни и комуникационни науки“ във Вестфалския Вилхелмс университет в Мюнстер, Германия и магистърска програма „Бизнес комуникации“ в Нов български университет, работи като мениджър в международна компания. Автор е на две книги с поезия – „Хроники на сходствата“ (2021, изд. „Арс“) и „Студена земя“ (2026, изд. „Арс“). Нейни текстове са публикувани в периодични издания, онлайн медии и литературни антологии, превеждани са на английски, испански и арабски език. Дебютната ѝ книга е номинирана за награда „Перото“.