Сашо Серафимов България СЪС ЗАВЪРЗАНИ ОЧИ Там, откъдето идваме, е пространство с карфица. Забодени някъде в космоса, за да не мърдаме, и да не знаем къде сме. Там, откъдето идваме, е кръстовище. И всеки път е истински, с кости в земята. Плачем за близката смърт и се радваме на далечното бъдеще, а те са събрани на времето в шепата. Там, от където идваме, е може би нашето връщане с къщите, с улиците, с планината и извора, с любовта, която ни връзва очите, и с души, проверени от … Continue Reading ››

*** Криволичещи думи са подходящи, та и Балчик не е сътворен от Божията ръка. В него са работили усърдно турци, гърци и шведи и всеки е допринесъл за историята на заболяването му. Ала тук всъщност нищо не е толкова кратко, колкото шведското „tack“ и нищо не е толкова дълго, колкото гръцкото „mikos“. Аллах затворил благосклонно очи и мъжете разпалили въгленчетата в съдинките на наргилетата. Добитъкът издишва топлина, лениво се носи по Белите скали, дъвчи нагарчащи билки, поели от солта на разбиващите се вълни. Тук … Continue Reading ››

Миодраг Якшич Сърбия МОРСКОСИНЬО НА БЕЛИ ТОЧКИ тази нощ ти ще плачеш, затова толкова убедено очакваш да не падне мрак. Не е нужно, щом плачеш, да бъде и нощ. сълзите са безусловно чувство, когато си сам. Когато заспиш, ще го сънуваш. Щом се събудиш, той ще бъде в мислите ти. любовта ще те връхлети, ще те обземе тъга от несподелена любов. Пълна с въпроси и празни отговори. На нивото на идеите е и нивото на съгласието. Чакат те окончателни намерения, но... смъртта не е … Continue Reading ››

ЖИВОТЪТ НА ЕДНА ПРАВА много хора цял живот живеят на една права стават в 6 със солени точки в очите отиват на работа в 7 и 30 с периферни ъгли* в мислите в 10 и 30 пият кафе - окото на зида брои градусите в 16 се връщат у дома – една стъпка по-близо до нулата в 17 играят пинг-понг на трапезната маса – играта се умножава в огледалото и думите попадат под дробната черта в 18 крият остатъците от своите поделени мисли в 20 плачат … Continue Reading ››

ЯТО на Емили Дикинсън израстваме от ледовете; снегът подхранва пъпките ни. Корените ни през снежинките достигат земята или висят във въздуха. само слънчевите лъчи докосват венчелистчетата ни; всеки алпинист достига тук нашите скали. Очите ни гледат право, отворени към небето, с нашия аромат дишат облаци и въздух. изворите от сърцата ни се стичат по камъните, водата изтича като лед край изворите нощем. Нашето бяло шествие се простира от земята до небето, макар никой нито да се изкачва, нито да слиза.   ОБИЧАМ Обичам да събирам пера от разноцветни птици, най-вече бели – мисля, че ще ми помогнат някой ден по време на … Continue Reading ››

ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В МОЯТА ПЕСЕН И НЕЙНИЯ ДЪХ

Ако докоснеш небето, ще се превърнеш в най-красивия облак в обсега на дланите ми. спящите богове ще бъдат неспокойни, докато ми разказваш за изворите на любовта. Ако докоснеш морето, ще се превърнеш във вълна, която шепне тихо на звездите и на поета-мечтател. Ако помиришеш цвете, ще се превърнеш в лилава планина, която слънцето озарява с целувки на разсъмване. Ще се превърнеш в извор на бистра вода, приток и течение на моите подземни реки. Ще се превърнеш … Continue Reading ››

Истински празник на словото и детското въображение завладя класните стаи на най-малките ученици в ОУ „Елин Пелин“ – Бургас. На вълнуващо гостуване при нашите любознателни първокласници пристигна популярната бургаска поетеса и писателка Яна Вълчева.

Срещата премина под знака на усмивките, споделените емоции и любовта към книгите. Авторката, позната със своето топло и завладяващо творчество, потопи децата в магическия свят на приказките и детската поезия. Първокласниците имаха възможност … Continue Reading ››