РИСУНКА
Ти небе си!
Аз – къща с комин.
Дъщерите ни? Струйки дим…
За да бъда красив фантазьор –
нека мама е къщният двор.
А пък тати –
нали е шега? –
пряспа сняг.
Да живее снега!
И под него,
и околовръст –
дядо – пръст, баба – пръст.
Просто – пръст…
Пръст от някаква къща с комин
под небе,
забрадено от дим.
Но пръстта си е пръст – не сега
е мига да ликуваш,
тъга.
А попитай:
кой древен чудак
взе да духа в комина ми сняг?
СЛЕПОТА
Този миг съм го чакал с години,
с векове,
с векове съм го чакал!
Аз отпивах дъха ти невинен,
ставах дъх и…
не помня нататък.
Помня само,
че някакво цвете
ме погълна във своята чашка.
И понеже бях син на небето,
дълго
с лунен прашец го опрашвах…
Изпод тази родилна целувка
плахо никнеше твоят образ.
И усетил,
че не сънувам,
си повтарях:
да бъде обич!
А очите ми като капки
се разтваряха в теб…
Накрая –
аз бях сляп.
Но и ти бе сляпа.
И дали ще прогледнем –
не зная.
СПОМЕН ЗА УТРЕ
Страхувам се, че някой ден
и аз ще остарея.
А ти едничка ще си с мен
по тихата алея.
Представям си с бастунче как
годините ще пъдим
от свойте пясъчни крака,
макар че сме осъдени…
Навярно някъде пред нас
ще светят кипариси.
Какво ли ще си мисля аз?
Какво ли ще си мислиш?…
Дано сме толкова добри,
че просто се усмихнем,
преди зелените искри
да ни засипят тихо…
И ще възкръснем след мига,
когато свършва всичко –
в далечен спомен…
… Отсега!
Обичам те, обичам…
Автор: Атанас КАПРАЛОВ
Атанас Ангелов Капралов е български поет, журналист и обществен деятел, директор на Националния литературен музей.
Роден е в Димитровград на 13 юли 1958 г. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей „Пеньо Пенев“, гл. ред. на в. „Ориент експрес“, общински съветник, директор на ДТ „Апостол Карамитев“.
Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на българския ПЕН център.
Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“ (1990), „Завръщане в слънцето“ (1996), „Голота“ (2002), „Дамгосан“ (2006), „Жив и свободен“ (2012), „Приближаване до взрива“ (2018), „По мярка на духа“ (2021), на книжките за деца „Цветно чудо“ (2008), „Балът на цветята“ (2018), сборници със спомени за родния си град и за поета Пеньо Пенев и др.
По негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров, Ивайло Гюров, Емилия Валенти и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни.
Творби на Капралов са превеждани на френски, немски, руски, английски, румънски, турски език, представян е в Лондон, Чикаго, Париж, Виена.
Носител е на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2008 г., на „Златен пегас“ за 2012 г., на националните награди „Валентин Найденов“ за 2013 г. , „Николай Искъров“ за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс „Биньо Иванов“ за 2016 г., плакет на Съюза на българските писатели за подкрепа на българската литература , 2026 г. и др.
Поет, свързан с Бургас и творци – Николай Искъров и Христо Фотев, Недялко Йорданов, Хайгашод Агасян и др.
„В тази книга Атанас Капралов споделя тайнството на мирозданието – алхимията, която превръща редовите думи в поезия на сърцето и ги дарява с високите дълбини на прекрасното.
Тя вече е изречена. Да бъде!“
Иван Есенски
„Стихотворенията за любовта на този поет вълнуват преди всичко със своята съвременна романтичност, с една красива приземеност на високото любовно чувство.“
Георги Константинов
„Продължавай да пишеш, защото твоите стихове са не само „спомен за утре“, но и код за бъдещето!“
Михаил Белчев