ДАРОВЕТЕ НА УТРОТО
На високи скали с извит клюн орел видях
В сянката на своите наранени криле се спъна
и разбрах неговия братски повик Истината проумях
и копнежа да прегърна сияйния ореол над мен
В тази утрин ранна морето още топло от нощта
пази бистрата тайна на водата в нежен притаен досег
на младо слънце Ще дари висините на някоя мирна
епоха или златото на зрелите жита в моя край
Тихо тихо тук се случва нещо чието приближаване отдавна
усещам и може да промени пейзажа преди да успея
от всички да го скрия в онези дълбини от които някога
отдавна изплувах Неспокойно е небето и скалите под него
Някое друго слънце търси нови елегии
Брате мой ние отглеждаме криле за един по-добър свят
ПО БОЖЕСТВЕНИТЕ ПАДИНИ НА РТАН
След вестта за смъртта на поета Томислав Мийович
Ще се обърне водата в друга посока и ще разкрие
обратната си страна Много кралства ще се появят
широки площади тайни градове във вечността
И най-хубавото ще посрещнат нови гости И ще разпознаят
в прозрачните пеещи върху дворцовите стени
където слънцето изгрява всички мои отдавна изгубени
роднини предци вечно млади всичко за планинските ми
дни сред карстовите скали в тъмната арена
На изток в Краина тук сред дивния пейзаж
на Гамзиградските храмове и божествените падини
на Ртан на тази древна планета край Дунав отърсих
от разстоянието и мириса на векове своите цървули Като перце лек
след многото дъждове в блажен покой
стъпих в първия слънчев лъч и в небесната синева
ПЕЩЕРАТА ОТ ДЕТСТВОТО
Видяли са ме на жп гара някъде в Сибир
на Родос, във Висящите градини на Семирамида на Вавилон
да крада най-красивата роза, скрит в горите на Амазония
високо на Андите… Напразно търсят моята лира
под Айфеловата кула в Париж… Сезоните
приличат на инцидента в Тресибаба в този момент
Влизам в онази голяма пещера от детството Стряска ме
гласът на старицата от село Кой тези плодове горчиви опитва
Ще го отнесе времето в друга посока Местните жители в агония
ще прошепнат Някакъв чудак получил видение от отвъдното
Докато техният мъдър лечител на тържествена церемония
ме обявява за голо небесно същество Подскачам на един крак
Изговарям нови думи Сбогувам се или благодаря На мен ми е
тук съвсем добре И накрая всички сметки са уредени
ВИД
Като от ведро на бунара на Свети Сава в Хилендар
мислите ми се изливат във вълните на Бялото море
издигат се към небесата А думите със скалите на зората
от родния ми край единствен в този прекрасен пейзаж Тогава
пред копнеещия ми поглед старата къща на моето детство
се разкри между два облака А така е прекрасно там горе
където градя сияен дом Като за орел Точно тук
да се превърна в песен! Скромните ми желания –
в слънчев лъч Оттук гледката е друга
и погледът ми гали нежните баири
Там горе в Божието царство
виждам моите и вашите рани омаяни братя
Ние никога не говорим за арената за света
или за епохата в която сме пленени Докато черен дъжд се лее
над татковината и животът ни вече не личи
ВИДОВДЕН
Празнотата на нощта отново се възправя срещу мразовитата зора
Сковани мисли се вплитат в гъстите вежди
А поглед бистър забърква видовденската билка Рядкост са
чудесата тук и малко се говори за тях
Бях ли гост или странник завърнал се от път
Едва високо над облаците тежки порти се разтварят
И Божията нива блести Ала брат на брата се мръщи
И се разказва нашата заблудена история
Има толкова светлина между онзи дъб в есенни багри
и любимите хора които празнуват живота с мен
Сам сред звездите открих своите горе и тук
Да бъда прорицател от планините на Троя
от чиито върхове някога броях галиите на Илион
А слънцето от изток: Да извади всяко дело на видело
СИЯЯ ТАКАВА РАДОСТ МЕ ОБЗЕМА
В този залив върху нажежения пясък на ранноавгустовски ден
копнея да отпътувам някъде Не с кораб по морски вълни
Боя се от тези измамни води Искам на другия край на света
слънчев лъч да ме отнесе
по онази нежна ликуваща пътека
В колесница от светлина от ведри мисли и любов
Тук всичко внезапно спира и се превръща във вечност Гледка
великолепна Самият аз ставам песен тъжна мелодия на водата
От нежни вълни носено едно далечно лято става мит
Рими врязани в мига От дълбоките води се издигна ехо
от древна песен Хор от невидими поети гали далечните
линии на хоризонта Там където мека светлина пада върху
вълшебните морски вълни Трябва да се случи един ден
това неизбежно пътуване Поезията Този чуден празник
Сияя Такава радост ме изпълва
Превод Роза Боянова
Роден е през 1960 г. в Тийовац, община Свърлиг, Сърбия.
Като поет от средното поколение, той присъства в около двадесет антологии – местни и международни, в близо тридесет колективни книги и сборници, както и в множество издания с литературна критика.
Стиховете му са превеждани на английски, полски, руски, македонски, арменски, български, румънски, узбекски, испански и гръцки език.
Той е член на Съюза на писателите на Сърбия, редактор на списание „Исток“ („Istok“) и член на редакционната колегия на списание „Бдение“ („Bdenje“).
Носител е на няколко значими литературни награди: престижното годишно отличие на Сдружението на писателите на Сърбия „Милан Ракич“ (2010 г.), наградата за най-добра книга на сръбски език „Змей Огнен Вълк“ (2010 г.), „Златна струна“ (2011 г.) в рамките на Международния фестивал на поезията „Смедеревска поетична есен“, на „Златен Орфей“ (2022 г.) в рамките на Международния фестивал на поезията „Српско перо“ в град Ягодина; грамота „Караджордж“ за цялостно творчество (2025 г.); златната значка на Културно-образователната общност на Сърбия (2022 г.) за принос към културата и др.
Публикувани книги: „Подреждане на впечатленията“ (1996), „На Изток, в Сърбия“ (2002), „Сънища и бдения“ (в съавторство, 1999), „Светите воини се раздвижват“ (2006 и 2008), „Източна троица“ (със З. Вучич и Р. Вучкович, 2007), „Господ е велик поет“ (на сръбски и английски, 2009), „Венец за Създателя“ (2009, с многобройни издания), „Скулптиране на белота“ (в съавторство, 2009), „Отливане на стихотворение“ (с Д. Богоевич и О. Л. Кровицки, на сръбски и полски, 2010), „Бдения и пробуждания“ (в съавторство, 2010), „Na wschodzie, w Serbii“ („На Изток, в Сърбия“ – избрани стихотворения на полски, Кросно, Полша, 2012), „Варварите на утрешния ден“ (Тузла, 2015), „Венец за Създателя“ (на сръбски и руски, 2019), „Почетни сонети“ (2021) и „Дарове на утрото“ (2024). Живее в Княжевац и Тийовац (Източна Сърбия).