ПРИКАЗКА

Бродех мъничка, изгубена големия вълнуващ свят. Лутах се, посоката си не знаех и витаех лека, безплътна от  гравитацията на хвъркатите си мечти. Внезапно видях врата, отворих я ... – лепкав  мрак, изкусителен шепот, смътен мирис на грях и мастило.  Впих плах поглед в нищото  и на хоризонта изплува  приказна порта. Отворих я бавно и пред мен плавно се полюшнаха две крила. Зачудих се дали да продължа. … Continue Reading ››

ОТКРОВЕНИЕ

... И ако сега Господ слезе и ме пита дали своето днес бих го дала ти да имаш утре, на мига ще коленича пред него без дъх. Не само днес бих ти дала, а всяка минута, час, ден, месец и година от моята вечност. Твоите очи да са щастливи, другото ще е ненужен блясък. Умре ли искрата в тях, то в душата ми ангел вече няма … Continue Reading ››

ТИ НЕ ЗНАЕШ, НИКОЙ НЕ ЗНАЕ...

Ти не знаеш, никой не знае... Тази любов е тайна, толкова тиха е, че понякога и аз не смея да я изрека ... Ако я назова, ако я пусна на светло, може да разруши всичко — теб, мен, света, който по някакво чудо още е в равновесие. А ти,… ти си много за мен - много светъл, твърде далечен, почти невъзможен. … Continue Reading ››

ФЕНИКСЪТ И АЛБАТРОСЪТ

Аз бях фениксът - не защото бях силен, а защото непрекъснато умирах от любов, а после възкръсвах и пак се връщах при теб. Ти беше албатросът, широкото небе в гърдите ми, далечината, която никога не достигах, но опияняваше сетивата ми, любовта, която се вижда, но не се живее... От години нося името ти като рана, която не кърви, но и не зараства; свикнах с болката … Continue Reading ››

Господ дал на Човека сърце не за да живее, а за да плаща греховете си от предишен живот. Колкото повече бил грешил в миналия, толкова по-голямо било то в сегашния. Защото Човекът бил проклет да обича със сърцето, а нямало нищо по-болезнено от любовта. Дал на Човека разум, за да може той постоянно да пречи на сърцето - да го прекъсва, докато то говори … Continue Reading ››