Истинско сърце
В лицето ми – порой обиди,
в сърцето ми – безброй въздишки.
Аз търся – истинско сърце.
Сънувах себе си в реалността,
напусто бяха моите слова,
и от бродене, колко много,
ранени бяха моите крака.
Не можех да се разбера
и както се заключвах с катинари,
затворен бях в своите кошмари.
Във нощи тихи покрай мен
стъпки някакви вървяха,
и тъжно във душата ми кънтяха.
И знам, че всичко ме издава,
и знам, че всичко ме предава,
без да виждам твоето лице,
аз още търся
истинското ти сърце.
До теб
Гледах твоето лице
през пурпурния пламък
на догарящата свещ,
и дъжд от чувства обречени
нахлуваха във моето сърце.
И заричах се, как когато
забравя копнежа за близост,
когато потъна във тъмнина
и когато всички мои мечти
превърнат се във сълзи.
И с времето всичко,
всичко затихне
и бурята и страстта,
как от изстиналата пепел
отново ще те възкреся.
И в тишината на нощта.
винаги ще пазя спомена
за бягащите пламъци
по твоето лице,
и аромата на падащия
върху тялото ми дъжд.
Как, когато затворя очи
там пред морето,
ще бъда винаги до теб,
на разстояние –
един удар на сърцето.