***
Потъвам в краткотрайното битие на една локва
връхлитат ме едни очи с цвят на разтопена мед
с цвят на есен с ентусиазъм на лято
Изживявам теб изживявам себе си
в едно просто отражение
обърках се кой кого е
Има ли някакво значение
дали ще полетя и падна
като мигла в около ти
щом някога съм бил плувец
в солено море
***
Пустите улици лъжат часа
сезона и теб
текат като реки отминават като
добре прекарано време
облаците спряха да се смеят на догадките ми
станаха сериозни
потъмняха
светулките в градината поруменяха
изгаснаха с наслада
отегчени да палят цигарите
чакам те от три кутии насам
да отправим поглед към детската ти стая
последната светлина в края на улицата
***
Осми ден света на съществува,
сломен от горчивите хапове
Ленън крещи в ухото ми:
самотен съм, искам да умра
Муха сече отровения въздух,
с лекота сякаш е от Венера,
но е от мен и трескавото ми тяло
Играем си двамата на криеница,
но не съм те намирал досега
крилете ти ми убягват
като сън с непознат силует
от деветия ден
Още чакам
твоето Провидение
Георги Георгиев Петров. Роден на 12.06.1999 в София. Завършва езикова гимназия “Георги Раковски”. Бакалавър по Културология, семестриално завършил магистратура Изкуства и съвременност към СУ “Климент Охридски”. Има публикации в Литературен Вестник, Под Моста, Нова асоциална поезия, БНР София. Занимава се с фотография и журналистика, работи в галерия за съвременно изкуство. Носител на награда за второ място на конкурса “Витоша в стих и проза” (2024).