Част от стихотворение:
Половината от ръката ѝ
Ръка на друг човек
Недописан
Тя тръгва,
Пътешествието става през нощта.
Част от стихотворението
Вече закъснява,
Ще изпусне влака.
Онзи мъж с куфара
Е свил всичките си мисли в една шапка
И е тръгнал на пътешествие
Със същия влак.
Без да я познава – забравил е, че я носи в куфара си.
Тя знае, единствено, че ще го срещне.
Затова бърза,
Не слага никакъв грим,
Но в бързината забравя ръцете си,
Когато го срещне,
Няма да има с какво да го напише,
А той ще я гледа без да я докосва.
„Че кой тръгва на такова пътешествие без да вземе ръцете си“ –
Ще каже той.
„Ние, тези, които бързаме
Да се срещнем
Най-често забравяме ръцете си,
Ама че неволна грешка!“ –
Ще се усмихне тя.
Той ще стиска куфара си силно
Все едно знае, че я носи.
Част от стихотворението ще спре дотук,
Само влакът ще продължи,
Ще пищи и ще пуши
Като цигара в тъмното.
И никой няма да разбере –
Тя ще изхвърли куфара му,
За да не я носи –
Тежестта я няма при обичане
Тогава той ще я познае
И сам ще допише стихотворението:
На пътешествие към някого
Се тръгва по тъмно и без ръце,
За да се носят и двамата навръщане.
***
В тихото
В най-кръглото тихо
Познах те
Като извивка за дом
Като дума, която и двамата знаем
По мълчанието
Те познах
***
Понякога заспива до нероденото си дете
Сънува изгубено щастие
Представя си как поставя молив
В неуката му ръка
И го учи да пише думи
По-дълги по-трайни от
Сън и любов
А когато се събуди
Му чете стихове
За да не се страхуват и двамата от тъмното