КОГАТО ТАНЦУВАТ
забелязали ли сте
как възрастта е нещо като възел –
колкото повече
толкова повече
как танцът е повече марш
(как режат магданоз ръцете
и клетва е всеки замах)
как чупливо е птичето –
(под капчука)
ако не лети
ПЪРВИ СНЯГ
нощта пропуква своето яйце
с будилник и лъчи
бял заек бързоног
и казвам си –
да ми върви
като по сняг да ми върви
но дълго
взирах се –
не беше първи този сняг
ВСИЧКО Е ВСИЧКО
на мястото на зимните дрехи
летни
на мястото на зимните обувки
преобладаващо летни
преходността на сезоните –
в най-мрачния предлетен ден
копнежът по коледни светлини
е по-силен от всякога
ЕДНА ЛУДА ЖЕНА
в градината крещи
и само птиците
и само крилата
и само перата
и едно дете –
разбират гласа ѝ
една луда жена
поздрави света
после той ѝ отвърна
и по жълти листа –
още тича след нея
една луда жена
само след миг
се превърна в стебло
и в тихо
по-тихо
ла-ли-ла
ВЧЕРА ДО СЕДЕМ
четох Хемингуей
(…закъснях
…..не се видяхме)
днес я прочетох
и разбрах
какво е любов
ЛИПСИ
куркума в бурканчето
квадрати в хладилника
капакът на печката
не се затваря добре
две рогозки на терасата
вятърът не понесе тази
сега спокойно минава
разлиства старите книги
и отминава
нови книги
нови мисли
нова песен
и един танц
навреме