Слободан Ристович, Рогатица, Република Сръбска, Босна и Херцеговина
„Една жена е достатъчна, за да изгори всемира“
за сборника с поезия „КУПИДОН И ЕРОС МЕ ПОСЕЩАВАТ НОЩЕМ“ на Сафета Осмичич, (Босна и Херцеговина/Нидерландия), издател „НЕКАЗАНО“ – Интернационално сдружение на писатели и творци на изкуството, Бар, Черна гора, 2021 г.
Една жена е достатъчна, за да изгори всемира. Тя е огън, който не може да бъде угасен нито с вода, нито със сълзи, молби и оръжия. Светлица* е, рибка минога, станала посестрима на усойница. Тя е вик на страстта, който никой закон не може да оправдае, освен този, който събужда зародиша в утробата и започва да размества стени.
Тази поезия, която невнимателният читател би намерил за твърде еротична, да не кажем груба, би осквернила уважението му към истината, която представя химнът. Жената е състояние на свобода, любовна лудост и поетична измама. Това не е „обект”, реалност, с която участникът в тази експлозия не се справя красиво и достатъчно достойно, за да я овладее, без да уважава срама като добродетел.
„Облечи голото ми тяло
в златния шафран на месечината
и ме изпрати при звездите”
(От стихотворението: До дъното)
Поетесата се опитва да скрие от простодушието истината за плътската похот, на която всички сме роби, пълни с лудост, и допълва:
„Изсвири нежна любовна балада и с тялото си ме покрий“.
Но само нереално предчувствие в съня, призовано в гърлото на вулкан, може да го направи. Особен човек, който не разпознава споменатия „синджир“ в пазвата си. За него усойницата е лък, а светилицата е тетива. Огънят няма очи, неговите кухини са спомен за клада, върху която само избрани влюбени танцуват по ноти, нямат мира дори под ноктите си. Тези пеперуди са устойчиви на пламък. Само виното измива очите им, за да запази слепотата им, която е способност да виждат дъното на зародиша в семето, което ражда мечта, а не срам. Дори и да се настани в нара на очите им и да не могат да видят другата страна на небето с тях.
Сафета Осмичич, поетесата с бохемска кръвна група, луксът за женския род, свободата, която не може да бъде нарисувана и носена в портфейла като снимка. Нейната тревога е нотна тетрадка за всеки от нас, ако е искрен в любовното си описание, ако лястовичката в сърцето отнася към безсънието всяко трепване под стряхата на гръдната кост – това прави живота жив.
„И тази нощ аз ще ти бъда / любовна муза, / истинска съпруга“.
Какво може да се добави към това „предложение”, което е куршум в пудра захар?
Към коя гибел ни води огънят, когато сме на път?
С какви лъжи да облечем мислите си, че да станат безвкусни и всяка сладост, на която и пчелите са недостойни дегустатори, трябва да ни води към убиване на желанието. В истинската любов няма невинни желания.
Тя говори, тя зове с песен. Поръсва се с огън, за да се превърне в пепел, за да капне капка мляко в гърлото на новороденото, създадено също от капка.
„Скрий своя враголан** в черната гора
която нося между бедрата си”
Ако тази лудост предизвиква срам, тя би трябвало да предизвика срам и затова, че не си признаваме с естествена учтивост, че сме създадени от истинска любов.
Тази песенна книга е „кърпичка“, която има за цел да изтрие лицето ни от сянката, с която сме го обезобразили. Любовта е игра на „лястовички”, която играят момче и момиче, и лястовичката с гръм и трясък отлита в облаците.
Рогатица, 06.09.2024 г.
——————————————-
*Svjetlica – речна минога (б.а.)
**vragolan – малък дявол
Превод Роза Боянова
Сафета Осмичич, Босна и Херцеговина/Нидерландия
ЕЛА ДО РЕКАТА
В синия сатен на нощта
се прибира огненият портокал на небето;
пурпурно още гори
линията на западния хоризонт.
Изчезва синкавият сумрак;
тъмни дрехи облича Кралицата на нощта.
От копнеж по теб
вече бързам към реката;
светулки ми осветяват пътя,
щурци с музика ме изпращат.
Чакам те под елшата;
със смарагда, който тече
охлаждам гърдите набъбнали,
и се заигравам с Луната,
тя да ме налюби преди теб.
Не се колебай
и бързо ме посрещни!
Дъхът ми от копнеж се губи,
Жарава под нозете ми гори!
Ако закъснееш, ще изкрещя;
ще събудя всички птици,
и току-що заспалата гора!
КРАСОТАТА НА ЛЯТНАТА НОЩ
Разплети косите ми
от свила
и ги разпръсни по постелята;
улови луната,
която като крадец
се промъкна в нашата стая,
нейните лъчи
и моето злато
стават твоя възглавница,
изплети прежда
за твоето тяло,
млад Купидоне.
Открадни от щурците
ноти за нощна балада,
подравни с бълбукане
моя глас
и с тези преплетени звуци
изпълни топлината на лятната нощ.
Под покровителството на небето,
което с хиляди звезди се кити
и още толкова щурци
в сънливите треви,
ние ще бъдем украшение на всичко,
което е било,
което е сега,
и което ще бъде.
ПЪРВО УТРО ЗАЕДНО
Разпукан нар
кърви на слънце
и въздухът мирише на сол;
вятърът кара лодка към пристана,
а твоето тяло почива
в зениците ми.
… суха портокалова кора
на масата,
очертанията в чашата –
още свежи следи от съдбата,
а животът ми – в твоите ръце…
Снощи жегата на лятото се събра
в нашите устни
и назрели бури от страст
избърсаха от себе си
всички празнини на миналото.
… въздухът мирише на сол,
а твоето тяло
все още се къпе в зениците ми…
ТЪГА И РАДОСТ ОТ ЗАВРЪЩАНЕТО
в моя роден дом
отдавна спят
само сенки и спомени
и няма кой да ме посрещне
само калаеният петел
като ме види
полудява от щастие
и дълго на покрива
се върти,
се върти,
се върти…
РАЗЛИЧНА
Знаеш ли, дори тогава,
когато майка ни беше
най-добрата шивачка в махалата
а баща ми често ходеше надалеч
и винаги се връщаше пиян от чаршията,
от всичките шест деца
винаги аз съм била различна.
По красота не се различавах от тях
(тя винаги ми е липсвала),
а по очите,
в които винаги се криеше сълза
и блестеше от радост,
докато поезията никнеше в мен.
В СТАРЧЕСКАТА СТАЯ
В празната стая
се чуват само тихи стъпки
и тиктакането на часовника:
те двамата, които вървят в нищото,
ограничени до няколко стъпки.
И нищо друго, освен този звук.
Понякога бастунът се блъска по пода
и по сърцето на часовника, чиято стрелка
се лута ритмично около циферблата.
Веднъж, когато спрат сърцата
на стареца и часовника,
ще остане само глуха тишина
зад затворената врата.
ЕЛА ПО-БЪРЗО
Ако искаш да ме видиш
направи го бързо,
защото възрастта и времето
с всички сили
ме нападат
като дъждовен облак,
който и най-плодородната земя
ще превърне в кал.
Не чакай това да се случи,
но донеси слънцето под мишница
и сложи на дланите ми
циганското лято
закъсняло.
ВЛАДЕТЕЛЯТ НА НОЩТА
Владетелят на нощта
открадна от кралицата на деня
портокал от злато
и го скри зад хоризонта.
Не се тревожи, скъпа –
каза измамникът –
магьосник в наметало от сатен –
утре на разсъмване ще получиш своето слънце!
А дотогава
поиграй си с моите светулки малки,
които разпилях върху синята небесна трева!
Превод Роза Боянова