Божо Банкнотата
Божо Банкнотата дъвче изпосталял хамбургер. От червените му устни, да се Продължете да четете Живка Иванова
Архив за етитет: Живка Иванова
Живка Иванова
На този ден преди повече от 90 години моят дядо Жельо е поел по небесните пасбища едва 33 годишен. На същия ден преди десетина години тръгна след него и любимата ми леля Данче. Дано са се срещнали и да им е по-лек небесният път!
“Невъзможност” от Живка Иванова в превод на испански от Марко Видал
Zhivka Ivanova es profesora de inglés y traductora del inglés y ruso. Nacida en Stara Zagora, es graduada en Filología Inglesa por la Universidad de Veliko Tarnovo. Autora de varios libros de poesía, ha traducido a numerosos poetas y sus traducciones han encontrado lugar en las revistas Fakel, Literaturen Vestnik, More, Compass, entre otras. Su poesía ha sido traducida al inglés, macedonio, persa y español.
| невъзможност да избягам да се скрия някъде за да не срещна злото може би ще успея да изтрополя по калдъръма на детството да уплаша тъмното или да се търкулна по онази голяма поляна където се гонят децата ми да се свия на топка в светлосиния им балон или да спра да слушам новини да чета и да виждам хора да избягам да се скрия на съседната улица в съседния град в зимата в лятото да изляза в отпуск от себе си да не ми пречи тялото да се стопя нали през март и април се топят снеговете но кой би ми дал гаранция че няма да попия в нещо или някого и да поникна пак за да се срещна със злото |
imposibilidad de huír de esconderme en alguna parte para no hallar el mal puede que logre zapatear por los adoquines de la infancia asustar a la oscuridad o rodar por aquel enorme prado donde mis hijos se persiguen unos a otros encogerme como una bola en su globo celeste o dejar de oír noticias de leer y ver gente huír para esconderme en la calle de al lado en la ciudad de al lado en el invierno en el verano irme de vacaciones de mí misma que no me moleste mi cuerpo derretirme verdad que en marzo y abril la nieve se derrite pero quién me podrá garantizar que no vaya a humedecer a alguien o a algo y vuelva a brotar para toparme con el mal |
Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González
Превод на испански: Марко Видал.
Живка Иванова
Аграфена
Аграфена,
малиново кадифе
до ръб на стъкло, глобус,
шкаф, който крие дърворезбата си
под двеста години, порцелан с монограм и
семейно сребро, затънало матово в дебрите му,
две кресла скрили кокетно в атлазени дрехи
тънки крачета и приклекнали до камината,
и бюро – тъмен дъб с две мастилници за очи и опнато сукно
на повърхността за да гали пишещия,
и портрети
на графа,
и Аграфена.
Графът изпивал
малиновото кадифе на екс,
после дълго се давел в млечнобелия, луд екстаз,
и все бил жаден и все искал още и още;
после тръгвал на лов и преследвал рижи лисици,
връщал се уморен, кален и още по-жаден.
Бедни мой Графе, казвало всезнаещото бюро
и притваряло клепките на мастилниците си,
виното е толкова искрящо и упойващо,
защото се отразява в очите на всички!
Аграфена,
малиново кадифе
до ръб на стъкло
в ръцете на Графа,
рубинена огърлица
върху бялата шия,
тишина
и двеста години
малинова
страст,
прогорила
безразличното сукно
на
времето.
Живка Иванова: Винаги съм се възхищавала на начина, по който се подреждат думите в зависимост от онова, което човек иска да каже
1. Завършила сте Руска гимназия, след това специализирате Английска филология. Кое породи тази ваша страст в изучаването на езиците?
Ж.И.: Винаги съм се възхищавала на начина, по който се подреждат думите в зависимост от онова, което човек иска да каже. Сигурно това ме е привлякло към изучаването на чужди езици. Вълнуващо е да разбереш как различните народи изразяват едно и също усещане, например.
2. Автор сте на няколко книги с поезия и проза. В кой жанр се чувствате “по – удобно”, за да изразите себе си?
Ж.И.: Еднакво добре се чувствам в поезията и прозата, но сякаш в момента съм на вълна поезия.
3. Преподавате на млади хора английски език. Мислите ли, че от най- голямо значение е човек първо да владее собствения си език, а после чуждия?
Ж.И.: Да, мисля че е задължително човек да владее, собствения си език, преди да пристъпи към чуждия. Това се отнася с пълна сила за преводачите.
4. Кои български класически книги бихте се наели да преведете на английски език?
Ж.И.: Не бих се наела да превеждам от български на английски, обикновено се превежда на родния език. Но ако все пак имам английски редактор, много ми се иска това да е “Възвишение” на Милен Русков. За мен това е класика, ако някой се чуди защо съвременен автор. Относно превода на чужд език, много ме изкушава и “Кукувича прежда” на Христо Карастоянов. Както може би забелязваш, интересна ми е освен чудесната фабула и изкусно то боравене с езика като такъв.
5. Какво пишете в момента?
Ж.И.: Повече чета, пак поезия…
Живка Иванова Василева – преподавател по английски език и преводач от/на английски и от руски. Родена в гр.Стара Загора. Завършила РЕГ“Максим Горки“ в родния си град и ВТУ“Св.св. Кирил и Методий“, специалност английска филология.
Автор на поетичната книга – „Вторникът е зелен” /”Фабер”ВТ, 2011,редактор Кръстьо Раленков/, книга с лимърици – „99 лимърика с български привкус” /Script Design Studio,2015, редактор Кристофър Бъкстон/, сборник с разкази – „Плетачката“ / „Жанет45“,2016 / и стихосбиркрките „ОцеНяване на видовете“ /редактор Катерина Стойкова / „ФаберВТ“/2017, и „POMPEII RED“/ „Помпейско червено“/, редактор Катерина Стойкова, /ИК“Знаци“, 2021/.
Публикувани преводи на поезия: Вл. Висоцки, Р. Рожденственски, Марсианските поети /UK/ в сп. „Факел”, в-к”Литературен вестник”, сп.”Море”; собствена поезия и проза – във в-к”КИЛ”, в-к „Марица“, в-к“Компас“, сп.”Море”, алманах”Бургас”, сп.”No Poezia”, ел. списания „Пъблик-Рипъблик”, „Диаскоп”, „Drunkenboat“/USA/, сп. „Антимовски хан“/бр.4,2018/, сп.“Кула“/бр.1,2019/, „Свято слово“, 2021, „Книжевно житие“, Скопие, 2021. Преводи на мои творби са излизали на английски, македонски и персийски език.
Трета награда на конкурс за поезия „Паметта на водата”, гр.Бяла, 2012.
Първа награда на Кулски поетичен панаир „Йордан Йончев”- 2014.
Номинация в Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша”,2015 и публикация в ІХ издание на алманаха.
Грамота на Националния литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев”, Варна, 2015 и публикация в алманаха.
Годишната награда на Община Бургас за проза, 2016, плакет „Пегас“ за сборника с разкази „Плетачката“.
Номинация за поетичния конкурс „С море в сърцето“, Царево, 2017 и публикация в алманаха.
Номинация за годишните награди на Община Бургас за поезия, 2017, за стихосбирката „ОцеНяване на видовете“.
Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)
За мен Миленко Йергович и неговата „Мама Леоне“ бяха неочаквания, стряскащ и прекрасен коледен подарък – не придобиването на книгата, тя отдавна си стои в библиотеката ми и си чака реда, а усещането за изключителност и празничност, което предизвика у мен! Продължете да четете Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)