Архив за етитет: Живка Иванова

Живка Иванова

Аграфена
Аграфена,
малиново кадифе
до ръб на стъкло, глобус,
шкаф, който крие дърворезбата си
под двеста години, порцелан с монограм и
семейно сребро, затънало матово в дебрите му,
две кресла скрили кокетно в атлазени дрехи
тънки крачета и приклекнали до камината,
и бюро – тъмен дъб с две мастилници за очи и опнато сукно
на повърхността за да гали пишещия,
и портрети
на графа,
и Аграфена.
Графът изпивал
малиновото кадифе на екс,
после дълго се давел в млечнобелия, луд екстаз,
и все бил жаден и все искал още и още;
после тръгвал на лов и преследвал рижи лисици,
връщал се уморен, кален и още по-жаден.
Бедни мой Графе, казвало всезнаещото бюро
и притваряло клепките на мастилниците си,
виното е толкова искрящо и упойващо,
защото се отразява в очите на всички!
Аграфена,
малиново кадифе
до ръб на стъкло
в ръцете на Графа,
рубинена огърлица
върху бялата шия,
тишина
и двеста години
малинова
страст,
прогорила
безразличното сукно
на
времето.

Продължете да четете Живка Иванова

Живка Иванова: Винаги съм се възхищавала на начина, по който се подреждат думите в зависимост от онова, което човек иска да каже

1. Завършила сте Руска гимназия, след това специализирате Английска филология. Кое породи тази ваша страст в изучаването на езиците?

Ж.И.: Винаги съм се възхищавала на начина, по който се подреждат думите в зависимост от онова, което човек иска да каже. Сигурно това ме е привлякло към изучаването на чужди езици. Вълнуващо е да разбереш как различните народи изразяват едно и също усещане, например.

2. Автор сте на няколко книги с поезия и проза. В кой жанр се чувствате “по – удобно”, за да изразите себе си?

Ж.И.: Еднакво добре се чувствам в поезията и прозата, но сякаш в момента съм на вълна поезия.

3. Преподавате на млади хора английски език. Мислите ли, че от най- голямо значение е човек първо да владее собствения си език, а после чуждия?

Ж.И.: Да, мисля че е задължително човек да владее, собствения си език, преди да пристъпи към чуждия. Това се отнася с пълна сила за преводачите.

4. Кои български класически книги бихте се наели да преведете на английски език?

Ж.И.: Не бих се наела да превеждам от български на английски, обикновено се превежда на родния език. Но ако все пак имам английски редактор, много ми се иска това да е “Възвишение” на Милен Русков. За мен това е класика, ако някой се чуди защо съвременен автор. Относно превода на чужд език, много ме изкушава и “Кукувича прежда” на Христо Карастоянов. Както може би забелязваш, интересна ми е освен чудесната фабула и изкусно то боравене с езика като такъв.

5. Какво пишете в момента?

Ж.И.: Повече чета, пак поезия…

 

Живка Иванова Василева – преподавател по английски език и преводач от/на английски и от руски. Родена в гр.Стара Загора. Завършила РЕГ“Максим Горки“ в родния си град и ВТУ“Св.св. Кирил и Методий“, специалност английска филология.

Автор на поетичната книга – „Вторникът е зелен” /”Фабер”ВТ, 2011,редактор Кръстьо Раленков/, книга с лимърици – „99 лимърика с български привкус” /Script Design Studio,2015, редактор Кристофър Бъкстон/, сборник с разкази – „Плетачката“ / „Жанет45“,2016 / и стихосбиркрките „ОцеНяване на видовете“ /редактор Катерина Стойкова / „ФаберВТ“/2017, и „POMPEII RED“/ „Помпейско червено“/, редактор Катерина Стойкова, /ИК“Знаци“, 2021/.

Публикувани преводи на поезия: Вл. Висоцки, Р. Рожденственски, Марсианските поети /UK/ в сп. „Факел”, в-к”Литературен вестник”, сп.”Море”; собствена поезия и проза – във в-к”КИЛ”, в-к „Марица“, в-к“Компас“, сп.”Море”, алманах”Бургас”, сп.”No Poezia”, ел. списания „Пъблик-Рипъблик”, „Диаскоп”, „Drunkenboat“/USA/, сп. „Антимовски хан“/бр.4,2018/, сп.“Кула“/бр.1,2019/, „Свято слово“, 2021, „Книжевно житие“, Скопие, 2021. Преводи на мои творби са излизали на английски, македонски и персийски език.

Трета награда на конкурс за поезия „Паметта на водата”, гр.Бяла, 2012.

Първа награда на Кулски поетичен панаир „Йордан Йончев”- 2014.

Номинация в Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша”,2015 и публикация в ІХ издание на алманаха.

Грамота на Националния литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев”, Варна, 2015 и публикация в алманаха.

Годишната награда на Община Бургас за проза, 2016, плакет „Пегас“ за сборника с разкази „Плетачката“.

Номинация за поетичния конкурс „С море в сърцето“, Царево, 2017 и публикация в алманаха.

Номинация за годишните награди на Община Бургас за поезия, 2017, за стихосбирката „ОцеНяване на видовете“.

 

 

 

Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)

За мен Миленко Йергович и неговата „Мама Леоне“ бяха неочаквания, стряскащ и прекрасен коледен подарък – не придобиването на книгата, тя отдавна си стои в библиотеката ми и си чака реда, а усещането за изключителност и празничност, което предизвика у мен! Продължете да четете Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)