Божо Банкнотата
Божо Банкнотата дъвче изпосталял хамбургер. От червените му устни, да се чудиш откъде на тоя мургав, почти цигански космясал сурат му се падат такива устни, виси тънко парче салам. На вид и мирис саламът има стаж – най-малко седмица в найлонова торбичка на дъното на издъхващ хладилник или, пак в торбичка, в кофата за смет, но Божо това не го касае, той яде. Зад спирката наскоро са боядисвали павилионите и по грапавите плочки се белеят капки, точно колкото левче. Божо се опитва да ги подритне, но не се навежда да ги вземе. Той приема само банкноти. Имате ли случайно да ми услужите с една банкнота, госпожо? Госпожата рязко свива встрани и заобикаля едрия силует в черно, госпожата не си пада по миризливци с черни бомбета желаещи банкноти и Божо отминава към следващата госпожа. Никога господа, господата са груби, невъздържани и някои дори крещят, въпреки че възедрата фигура на Божо предполага по-меки форми на обръщение. Не се съобразяват с едрите фигури, не ги уважават открай време. И бог Океан е бил едричък със същата къдрава брада, с рогца от рачешки щипци, а зад него – тумбести риби и ушати лебеди и той един оцъклен, щастлив, направо грее, ама са го затрупали римляните, после персите, след тях и османците се покатерили на главата му. Кой знае, може пък за добро да са го затрупали, знае ли човек като те затрупват дали е за лошо или за добро. Ти си мислиш, ох, затрупаха ме и край, никой няма да види колко съм достолепен, колко съм красив и колко съм умен при това, а те, другите, дето те затрупват знаят, ще те съхранят за поколенията. Божо не желае още да го съхраняват, макар че, като съблече черните дрипи лятото на плажа и като не си сваля бомбето, за да се види, че няма рогца от щипци, може и да го сбъркат с бога. Едно не им харасва на боговете Божо, много обичат да си показват атрибутите, а те едни мижави, поне да бяха за показване. Божо се къпе с каквото бельо има върху себе си, то се намокря и поизмирисва от морската вода и той си съхранява непоказани зеленчуците, надява се да си ги използва още.
Преглъща последните трохи и се затътря към центъра. Голямата изкуствена елха на Тройката има едно предимство – можеш да се мушнеш отдолу на сухо. Ако отидеш по-късно, когато всички са се прибрали – пияндетата от къщичките кръчми вече мъчително търсят пътеките към дома, а облите буци с адидаси са се скупчили в кварталните кафета и се давят в хвалби колко вдигат от лежанка и наистина няма кой да те изпъди, това вече си е късмет. Божо събува обувките, сяда на тях, циментът иначе дърпа, прегръща босите си крака, подпъхва отвсякъде черното пардесю и опрял гръб на елхата заспива. Някакви алинеи и членове от предишния му живот побръмчават известно време в мозъка му, адвокатски глас шепне маслено господин прокурор Божидаров, изпъжда ги, сънува оня бог с рогцата, може да е от предхристово време, ама е бог, роден от пяна, или от сняг. Вали, сняг на едри трохи каца по лампичките на изкуствената елха и умира тихо, температурите ще паднат до минус шестнайсет, но той още не знае. Третият ден на Коледа е, може и да стане чудо, може да се събуди сутринта…
Ж. Иванова