Аграфена
Аграфена,
малиново кадифе
до ръб на стъкло, глобус,
шкаф, който крие дърворезбата си
под двеста години, порцелан с монограм и
семейно сребро, затънало матово в дебрите му,
две кресла скрили кокетно в атлазени дрехи
тънки крачета и приклекнали до камината,
и бюро – тъмен дъб с две мастилници за очи и опнато сукно
на повърхността за да гали пишещия,
и портрети
на графа,
и Аграфена.
Графът изпивал
малиновото кадифе на екс,
после дълго се давел в млечнобелия, луд екстаз,
и все бил жаден и все искал още и още;
после тръгвал на лов и преследвал рижи лисици,
връщал се уморен, кален и още по-жаден.
Бедни мой Графе, казвало всезнаещото бюро
и притваряло клепките на мастилниците си,
виното е толкова искрящо и упойващо,
защото се отразява в очите на всички!
Аграфена,
малиново кадифе
до ръб на стъкло
в ръцете на Графа,
рубинена огърлица
върху бялата шия,
тишина
и двеста години
малинова
страст,
прогорила
безразличното сукно
на
времето.
Ж.И.
“ОцеНяване на видовете”, Фабер/2017