ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
Критически страници (2017 – 2022)
За критиката
През 2017 г. излезе от печат книгата на Пьотър Ярцев: „Книга за театъра“ (прев. Владимир Игнатовски, изд. „Изток-Запад“, С.). П. Ярцев е драматург и режисьор и заедно с това един от най-големите руски театрални критици, работил с известните Станиславски, Майерхолд, Комисаржевска. Емигрира в България през 1921 г. и създава в Пловдив първия у нас камерен театър. Поканен е от Владимир Василев като консултант в Народния театър в София. Умира в София през 1930 г.
В уникалната „Книга за театъра“, неиздавана никога в неговата родина, той пише следните думи, изразяващи строгото му отношение към собствената му професия: „Опитите да бъде намерена научно-философска база за критиката – пише той – не дадоха резултат. Критиката, както беше, остана дълбоко субективна, импресионистка и преди всичко самостоятелно изкуство, като всички останали. Истинският критически талант е безценен, но той е много рядко явление. За това неговите многобройни „заместници“ трябва много строго да се отнасят към работата си и да не надхвърлят ролята си на летописци, тъй като никога няма да има математически критерии за изкуството.“
И един (нескромен) паралел: неговата „Книга за театъра“, която не е монографично историческо и теоретично изследване, е сглобена от поредица от статии, публикувани в продължение на години на страниците на различни издания, т.е. тя е родена от конкретната журналистическа и критическа работа на автора. Този мой пореден сборник, подобно на предишните ми критическо-есеистични книги, също е резултат от подобна процедура. Като имам предвид горните думи на Ярцев, мисля че винаги съм се отнасял „строго“ към обектите и субектите на своите текстове и не съм опитвал да надхвърлям ролята си на „летописец“. Все пак дотук с Ярцев, а и става дума за една почти стогодишна дистанция във времето. В такива моменти, когато стане дума за отношенията на оперативната критика и литературната история (частното и общото), се сещам и чета ето това от вече покойния Марин Бодаков – „Критикът бунтар. Ранните години на Йордан Маринополски“ (Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 31.10.2019), или това – „Кой „уби“ критиката? Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век. Проблеми на критическата авторефлексия“ („Фабер“, В. Търново, 2019).
И все пак защо критика? В книга? Кой чете? Каква е ролята й днес? Марин Георгиев, с когото бяхме правили един книжен Преглед в Ст. Загора през 2011 г., казва: „Може би ще дойде ден, когато Шумелов ще има време да обгледа текстовете и преценките си през погледа на отминалото време, или пък то неволно ще извърши онази селекция, при която ще се отсеят трайните имена и творби и качествата му на техен интерпретатор ще бъдат осребрени като влог в бъдещето“.
Вероятно това време няма да дойде. Или ще дойде късно. Да хроникираш текущото, основно извън София, е неблагодарна работа. Не само никой не чете, не само влиянието на критиката е почти нулево, но и трудът на пишещият е в голяма степен безплатен. Пълна демотивация. Без да повтарям писаното в предговорни думи към предишни критически сборници, ще допълня, че винаги съм се стремил да бъда честен и обективен, в текстовете да прозира и личната позиция на критика, а проблемите на творбите да се ситуират около биографичното и общественополитическия им контекст. И все пак онова, което преминава като червена нишка през всички книги, е, че те се опитват по различни начини дадат някакъв индиректен отговор на три фундаментални въпроса: Защо (не) четем? Защо пишем? Защо издаваме?
Въпреки че по-обемните и по-кратки критически текстове представляват „моментни снимки“ на случващото се в литературата ни в настоящето, вярвам че те представляват и някакви знаци за присъствие/отсъствие на художественото/критическото, на оценка и очертаване на тенденции в съвременната художествена и металитература в контекста на световната; и все пак финалният труд по конституирането ще е на литературните историци, които подреждат пъзели и строят/преподреждат канони.
Структурата на този сборник включва четири дяла: Книги (2017 – 2022) (26 критически текста за книги), За дебютите от „Южна пролет“’2020 (22 книги), Книги от Априловски награди – Габрово’2020 (10 книги), Бургаска проза’2021 (12 книги). Това са 70 книги от български автори, издадени в периода 2017 – 2022 г. Заедно с хронологично подредените издания са включени и дебютните книги от конкурса „Южна пролет“ през 2020 г., конкурсните книги от Габровските Априловски награди през 2020 г. и книгите в жанра проза от Годишния преглед на издадените книги в Бургас през 2021 г. Критическите текстове са с различен обем – от ревю (както е в общите прегледи) до по-обширна статия (като тези за книгите на Георги Господинов, Десислава Неделчева, Христо Добротинов, Мая Славова, Данка Калчева, Кирил Попов и др.). Тук, но и проследено в предишните книги, върви т.нар. „серийност“ – представяне на нови заглавия от едни и същи автори, което позволява пълнота на постигнатите критически образи и анализи, откриване на връзки и тенденции в развитието им. Както и преди, и тук селекцията на автори и заглавия е субективна, с изключение донякъде на прегледите на книги от конкурси (както тези в Хасково, Габрово и Бургас, където оценката и класирането не са посочени, но те са подсказани от конкретните критически текстове), което снема донякъде критическия ангажимент от преподреждането, йерархизирането и систематизирането на факти и ценности в литературата.
В презентирането и анализите на отделните книги съм избягвал директните оценки (не че липсват, а за критика оценяването на книги, особено ако той сам е изкушен да пише, е доста субективно занимание), както и напътствия и внушения.
И досега си мисля, че основната функция на литературата е да те кара да мислиш. На критиката – също. Опитвам в крайна сметка да съчетая двете основни функции на критиката – аналитичната и оценъчната – в една нова стилистика. Разбира се със знанието, че подценяване на една или друга от тези функции, води до ерозиране на стойностните литературни критерии. С разбирането на Т. С. Елиът, за който сравнението и анализът са двете оръжия на критиката, но също и че изкуството трябва да се разглежда не самостоятелно, а в контекста на предишни произведения на изкуството; че артистът трябва да се оценява по стандартите на миналото и т.н. (в есето му „Традиция и индивидуален талант“). И под.
Резултатът от многобройните слабости на съвременната литературна критика е, че самата литература вече не изпитва нужда от критиката. Днес наред със слабостите на критиката, можем да включим и по-актуалния дебат за отношенията между академичната критика и рецензентите в интернет (критици, блогъри), който осветлява нови полета и приоритети в литературната действителност, загърбвани до този момент. Да, литературната критика има социална функция, но преди това стои етичната й функция, а в основата й са проблеми с издатели, книжарници, редколегии, разширяване на критическия периметър като присъствие в издания, медии, училищата, блогърите, недостатъчното участие на държавата в този процес и мн. др.
Критиката не трябва да бъде PR на литературата. Не бива да бъде функция на пазара. С какво ще повлияе мой текст за Г. Господинов и такъв за дебютант или среден писател/поет? За пазара при Г. Г. с нищо – там влияят други фактори. За останалите – също. Знайно или незнайно как, но по-малко талантливите/бездарните реализират продажби, понякога значителни. Може би нещо за историята? Едва ли, та нали и литературните историци живеят в книжната джунгла и трябва да се справят някак.
Този парадокс – защото от литературен труд, от писане на художествени и критически текстове не може да се живее, или почти – занимава твърде много съвременния творец. Той е пряко свързан с нас – писателите и критиците, които формираме все по-затворени, маргинални общности и извършваме комуникацията си почти изцяло вътре в тях. Превърнали сме се в масони и тамплиери.
Това не е толкова важно. Остава да виси въпросът за нуждата от подобни книги, от критиката изобщо. В какъвто и вид да са те поднесени – класически анотации, ревюта, рецензентски статии, бележки, с академичен език или в по-есеистично-импресивна форма и език – дали композиционно ще следват един и същ модел, или ще бъдат разчупени в полза на по-добрата читателска рецепция, едва ли ще им помогне да се измъкнат от щампата на „публицистичността“ и нейните обеми, а тя позволява да изпъкнат не толкова литературните достойнства на разглежданите творби, колкото да поставят въпроси и проблеми. И стойка на клепач не те спасява. Кому е нужно? Жив таралеж в гащите. „Изкуството, в случая поезията, е най-безнадеждното влагане: срещу думи, чакаш безсмъртие, като никой не знае кога е падежът“, казва Марин Георгиев в доклада си за старозагорската поезия през 2011 г. Отнесена към заниманията с литературнокритически дела тази безнадеждност изглежда безкрайна и обезкуражителна.
И все пак завършва: „Не се бойте!“. Същото казвам и аз. Критикът-писател, човекът с широко отворени очи; облещен срещу света на книгата, със сатър в едната и морков/перо в другата ръка.
СЪДЪРЖАНИЕ
За критиката – Владимир Шумелов
Книги (2017 – 2022)
Преходът като бурлеска (Георги Ганев. Ангелът и Яков. Изд. „Потайниче“, С., 2017)
„Протуберанси“ легитимира новата вълна литератори във Великотърновския университет („Протуберанси“ – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Изд. „Хермес“, Пловдив, 2017)
Думи за „Стилуети“ 2 на Кирил Попов (Кирил Попов. Стилуети. Т. 2. Изд. „Стилует“, С., 2017)
„Самсара“ като философия на съществуването (Кирил Попов. Самсара. Изд. „Стилует“, С., 2018)
Книга за многоликото творчество на Румен Стоянов (Кирил Попов. Фрагменти от етюди върху творчеството на Румен Стоянов. ИК „Огледало“, С., 2020)
Ключове и кодове към „Повесма“ на Снежана Иванова (Снежана Иванова. Повесма Изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2018)
Поезия – желание за още (Данка Калчева. Небе и домове на хора. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2018)
За книгата на Йордан Атанасов „Необясним захлас“ (Йордан Атанасов. Необясним захлас. 75 стихотворения и поеми. ИК „Алфатрадо“, С., 2018)
Поезията и нейната „Обратна гравитация“ (Роза Боянова. Обратна гравитация. Изд. „Бургаска писателска общност“, Бургас, 2018)
Широко отворени очи (Милка Иванова. Сенките на времето. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2018)
„На стоп“ към Рая (Николай Фенерски. На стоп. Изд. „Дива 2007“, Бургас, 2018)
За романа „Към виделина“ на Владо Каперски (Владо Каперски. Към виделина. Изд. „Арс“, Благоевград, 2018)
За края отпреди началото (Янислав Янков. Обърната пирамида. ИК „Огледало“, С., 2020)
Добри, красиви, зли (Светла Андреева. Добри, красиви, зли. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2017)
Апокалипсисът е в нас (Светла Андреева. Краят на Апокалипсиса. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2020)
Така пишат младите (Денис Нуф. Коридори. Изд. „Scribens“, С., 2019)
Като по чудо (Свежа Дачева. Ще се видим пак. Изд. „Scribens“, С., 2019)
Синдромът „Шоушенк“ (Николай Стефанов. Гяури от ново време. Търновска Коледа. САЩ, 2019)
Крачка към преоткриването на Матвей Вълев (Мая Славова. Матвей Вълев отблизо. Спомени, писма, документи. Изд. „Стилует“, С., 2019)
Случаят Йордан Маринополски (Марин Бодаков. Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2019)
Думи за „Записки от „прехода“ на Петър Динеков (Петър Динеков. Записки от „прехода“. ИК „Огледало“, С., 2020)
За „Времеубежище“ на Георги Господинов (Георги Господинов. Времеубежище. ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2020)
„А кой ще ми покаже пътя?“ (Христо Добротинов. Светулките ще ти покажат пътя. ИК. „Хермес“, Пловдив, 2021)
„Черните обувки“ на Десислава Неделчева (Десислава Неделчева. Черните обувки. Изд. „Ерго“, С., 2021)
Със сборника „Емилиян Станев. Той и другите“ Радка Пенчева отбелязва 115-годишнината на писателя-класик (Радка Пенчева. Емилиян Станев. Той и другите. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2022)
Какъв е вкусът на унгарската целувка? (Жан Соломонов. Вкусът на унгарската целувка. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2022)
Дебютите от „Южна пролет“’2020
Алберт Димитров. „Неизплакани думи“ (2019)
Боряна Богданова. „Рамене и самоти“ (2019)
Мартин Касабов. „Когато великани ходеха по земята“ (2019)
Мартин К. Илиев. „В печалния хан на дните“ (2019)
Лилия Трифонова. „Година с тринадесет прозореца“ (2019)
Костадин Филипов. „На дъх от лятото“ (2019)
Иви Атанасова. „Повече от това“ (2020)
ГеоргиЕВ Д. (Георги Д. Георгиев). „Автобиография на страха“ (2019)
Виолета Стайкова. „Дъното на Рая“ (2019)
Виктор Иванов. „Издигане“ (2019)
Яна Станкова. „Дневниците на Ая“ (2019)
Николай Петков. „Пеперуди“
Олександър Димитров. „Ноемврийски балади“ (2019 )
Виолета Кунева. „Почти всичко е наред“ (2019)
Стефан Данчев. „Дано те уцеля“ (2019)
Гергана Христова. „Близо до сърцето“ (2019)
Николай Ценков. „Човекът, който продаде морето“ (2019)
Антон Георгиев. „Морски записи!“ (2019)
Елена Борисова. „Фантастика и познание. Без/граничност на познанието в българската фантастична проза“ (2019)
Ралица Люцканова-Костова. „Жени и чудовища. Новата женска готика. (Анджела Картър и Карсън Маккълърс)“ (2019)
Стела Йосифова. „Шоколадовата фабрика на Дядо Коледа“ (2019)
Ненко Генов. „Сбогом, дневнико!“ (2019)
Книги от Априловски награди – Габрово’2020
Петко Ботев. „Нено Василев (Дядо Нено Кмета). 1842 – 1935)“ (2020)
Митьо Делчев, Пейо Делчев. „Изпепелена младост“ (2019)
Иван Върхаров. „Разговори с птиците“ (2019)
Минчо Г. Минчев. „Събрани съчинения. Т. II“ (2020)
Мария Димиева. „Женско сърце“ (2019)
Емилия Търновска. „Какви са мъжете“ (2020)
Мария Шандуркова. „Сърдечно огнище“ (2020)
Мария Шандуркова. „Болката любов“ (2020)
Мария Шандуркова. „Слънчеви пискюли“ (2020)
Мария Великова. „Отвсякъде по нещо“ (2020)
Бургаска проза’2021
Иван Сухиванов. „Ноар“ (2021)
Слави Томов. „Докери. Врати към лятото“ (2021)
Прогресива Геометрикус (Наталия Недялкова). „Аз-ът, ер малък и безгласната буква“ (2021)
Николай Фенерски. „Улица „Зеленика“ (2021)
Иван Скевин. „Пазачите на мъртвия град“ (2021)
Мина Кръстева. „Призрачните къщи“ (2021)
Роза Боянова. „Ескизи към портрети на писатели“ (2021)
Гочо Гочев. „Adrenalin. Made in Bulgaria“ (2021)
Екатерина Капрова. „Роуз и други вълшебни кръстници“ (2021)
Елена Стойчева. „Маги в селището на пчелите“ (2021)
Елена Стойчева. „Шивачът на времето“ (2021)
Елена Стойчева. „Балсам от Гълъб“ (2021)