НАШИЯТ ОСТРОВ
С две пухчета от птица – ангелски писма
есента благослови
неповторимия
единствен
остров Ебори.
Неусетно загнезди на ореховата поляна.
Разсъблече бързо лятната премяна.
Убеди листата на брезите и върбата
да покрият с мек килим земята
край романтичния ни възрожденски дом
с дървен и припяващ вечността балкон.
Лятото до вчера все още беше тук,
но от днес замина някъде на юг.
На Ебори животът продължава
първичен и щастлив,
сраснал се с природата,
даже малко див.
А ние ще посрещаме всичките сезони
с “добре дошли”, без сълзи да роним.
СРЕЩА
По старите бургаски улици
прекосявах бавно годините.
Закъсняваше някъде лятото…
Уморено тичах след него.
Но съдбата нещо кроеше.
Спря ме в дома на писателя.
Беше време при тебе да дойда
или ти тука да ме намериш.
Ти – унесена в стихове живи,
аз потънал в природата дива.
Лирична беше първата ни среща
на Ебори с кафе и стих.
Уханна роза ти поднесох
и името ти й дарих.
Съюз свещен на двата полюса.
Поетеса и абориген
оказа се, че е възможно
на любовта да бъдат в плен.
РАВНОСМЕТКА
Да се потопиш във тишината
на брега във самота,
когато лятото е превалило,
поканило е есента и украсило
сърцето със изящни рими
и багрите на цветове незрими.
Като вино отлежало
е животът ти до тук,
намерил любовта, с която си успял
да продължиш, докато Бог е дал.
Да разбереш, че ти си
не само Божия товар,
родил се, ял и пил, и веселил.
С душа препатила, видяла,
осмислила всевишния си дар
за щастие, тегоба и духовност,
узряла в своята съдбовност
да търсиш път
към висотите на духа.
ВСЕ ПАК
Не се живее само с теб, тъга.
В нас и в света е любовта,
святата,
с която сме създадени,
за да излъчваме
жадувана от всеки светлина.
Няма ли я
смисълът се губи.
Изпратихме най-близките,
децата ни пораснаха…
А ние
душите си събрали,
живеем дните и секундите.
Все пак, тъга, понякога си нужна.
За да напишем стих
или да се възрадваме на обичта,
която потвърждава смисъла.
ОБИЧ
Тази моя обич
колко стихове
написа.
Тази моя обич
в живота щастливо
ме вписа.
Подаде ми ръка
да се
съвзема.
Намери ми жена
да я
превзема.
Тази моя обич
живота ми
осмисли.
Сега съм с Бог
и с нея
в мойте мисли.
РЕГАТА
Платна по вятъра,
отлитащи в морето –
волни птици
в синевата на безкрая.
Стремежът на душата
да усети свободата.
А ти, закотвен на брега,
завиждаш й
за смелостта и за простора –
с мечтата
да достигнеш кръгозора.