Та, ето, братя мои, иде празник – православен Великден.
Тия, дето са вярващи, като овце ще се юрнат, ще потътрят козунаците си да ги светят. Нека ги тътрят. Аз няма да го потътря. Доста! Мене братя, на миналия Великден, с крак ми настъпиха козунака.
Всъщност, аз се бях затуткал и пропуснах началото. Идвам до черковната ограда, а масите вече заети. Моля аз православните граждани да се сместят, не искат. Карат се.
– Щом си закъснял, казват, дяволе, слагай си козунака на земята. Ония, дето са закъснели, всички на земята ги слагаха.
И точно го сложих, почнаха да бият последователно всички камбани.
Гледам, самият поп с китката се носи.
Топне китката в бакъра и пръска наоколо. Кому в мутрата, кому в козунака, не се разбира.
А зад попа отецът дякон пристъпя благородно с паничка, пожертвувания събира.
Минават покрай мен, а отецът дякон се зазяпал в паничката си и, хоп, с крачище в моята чиния.
На мен чак дъхът ми спря.
– Ти къде, казвам, дълга гриво, по козунаците стъпваш?… Във Великденската нощ…
– Извинете, казва, аз без да искам.
А аз казвам:
– Извинение патък не лъска. Нека сега ми заплатят пълната стойност. Слагай, казвам, отче дяконе, тука парички за един кон!
Прекъснаха шествието. Попът с китката се яви.
– Тука, казва, чий козунак са настъпили?
– Моя, казвам, настъпиха. Дяконът, казвам, кучият му котарак го настъпи.
Попът казва:
– Аз, казва, сега ще го поръся с китката. Ще може да се яде. Все пак, духовно лице го е настъпило…
– А, не, казвам, отче. Ако щеш и цялото бакърче да му излееш, не съм съгласен. Искам си парите.
Е, вдигна се гюрултия. Кой за мен, кой против.
Звънарят Вавилич се надвеси от камбанарията и пита:
– Какво сега, да бия ли или да не бия?
Аз казвам:
– Чакай, Вавилич, не бий. Че тия в шумотевицата съвсем ще ме метнат.
А попът ме обикаля като болен и кърши ръце.
Дяконът, дългогривият дявол, се подпрял на оградата и с треска си чисти ботуша от моя козунак.
После ми дават неголяма сума от паничката и ме молят да се махна, щото, видиш ли, съм им пречел с виковете си.
Е, излязох зад оградата, покрещях оттам на отеца дякон, позасрамих го и си тръгнах.
И сега козунаците си ги ям тъй, неосветени.
И вкусът е същият и неприятностите – къде-къде по-малко.
1926г.
Превод: Живка Иванова
