Жената, бягаща от бързата война
е пълна със снаряди във очите си,
излива ги- сълза подир сълза-
измива се от кръв лицето й.
Но този плач остава скрит отвътре,
безпомощно ръцете си протягат
децата й, преследвани от бомби,
снаряди и души крещящо мъртви.
Жената, бягаща от бързата война
сега е майка-
воин, стена, спасение и къща
за себе си, за своите деца,
за бъдещето.
Сега е длъжна
натам, където е оставила очите си,
в спасителното бягство
да не се обръща.
Една война какво е,
ако една жена
не й подеме кръста?
вместо рокля си закачам
да виси разпъната
в гардероба ти
на тази крива закачалка
мен самата
изцедена
изхабена
на петна
полята
от последното кафе
и от кърмата
егоизъм ще го наречеш
това е перчене висене
но аз си ампутирах
душата
в твоя чест
вместо пръстен и цветя
откачи я
изглади я
направи я
както ти си пожела
Казвам се Яна Мандажиева. Родом съм от Благоевград. От 12 години живея в Бургас. Практикуващ психолог. Майка на две деца.
Пиша поезия и проза, като обичам да експериментирам с различни стилове.