Запазете си датата 12 юни, понеделник. Тогава в Бургас, КЦ „Морско казино“, ще гостува един от най-актуалните съвременни поети, част от екипа зад електронното списание „Нова асоциална поезия“ за свободна литературна сцена. Безспорният му талант привлича вниманието на четящите от всички възрасти. Александър Арнаудов ще представи последната си книга „Биография на бездната“ (ИК Знаци), която обещава философски размисли, омагьосваща кула от думи и чисто човешка емпатия, която превръща местоимението „аз“ в „ние“.

Залата е „Петя Дубарова“, от 18.00 часа. Входът е свободен. За „Биография на бездната“ редакторът Иван Христов казва: „В тази поезия забравата е родител сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ангелите цъфтят, а любовта пръска черепа си в цимента, като гравитация на комета. Животът плюе ръжда, сърцето сменя пола си, дъното е ноев ковчег, самотата е на един свят разстояние. Щастието се предлага само онлайн. „Аз съм смъртта си!” – крещи един глас, който достига до края на бездната. „Но за какво е всичко това?” – ще попита читателят. Отговорът е прост – да те накара да съществуваш!“

„Биография на бездната“ e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство.“ – Аксиния Михайлова.

„Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен.“ – Силвия Чолева.

Текст:Анелия Казакова

Книгата на Сашко Насев, носеща това провокативно с многозначността си заглавие, бе представена в рамките на тазгодишното издание на литературния фестивал „Свято слово – майски срещи на славянските творци“ в Бургас.
Самата личност Сашко Насев впечатлява с присъствието си – ерудиран и приятелски настроен, колоритен и артистичен – неговият поглед винаги е склонен към леко шеговито, но в същината си мъдро, намигване към света. Човек би очаквал, надзъртайки в богатата му творческа и академична биография, да види някой, настояващ и облягащ се на титли и звания. В случая със Сашко Насев това никак не е така. Той не е от хората, които можеш да предвидиш и поставиш в точни параметри. Същото е и с писането му.

Не бих казала за себе си, че съм неподготвен читател, макар да би ми се искало понякога да избягам от навика на едно „професионално“ четене, което занимаващият се с литература несъмнено добива с годините. Естествено бе още преди да разгърна книгата, да свържа заглавието с първите хрумнали ми разработки на този мотив – от Библията, от „Студеното сърце“ на Вилхелм Хауф, „Фауст“ на Гьоте, Булгаковия „Майстор и Маргарита“. Това само на прима виста, защото не мисля, че още изброявания имат смисъл – така и така темата е вечна. И всъщност винаги интересна.
Какво ново ни предлага обаче като автор Сашко Насев? Защо така семпло нарича книгата си във времена, които търсят абсолютната атракция, скандала, шумотевицата, рекламата?
В един свят, който се превръща все повече в консуматорски и предметен.
Има ли шанс да бъдем нещо повече от тялото си и нуждите му?
Бъдете сигурни в едно – авторът безкомпромисно ще преобърне лиричните ви нагласи!
Сашко Насев използва виртуозно езика и знае много добре какво прави и защо го прави. Заиграва се с диаболичния роман, стъпва върху инструментариума на магическия реализъм, ползва експресията и разпада на постмодернизма – слива и сблъсква стилове от всички нива. Идилични картини абсурдно се преобръщат в гротеска, романтичното изведнъж става сцена от нискобюджетен холивудски трилър, високи философски дилеми получават отговор с нечленоразделно изхъмкване и раблезианско задоволяване на примитивни нужди.
Имах нужда от подобно стъписване. От недоволство. Не – никак не ми хареса човешкото същество и грозните неща, които го заобикалят в прозата на Сашко Насев. Негодувах. Възневидях безсмислието и гротескността на ситуациите, в които живеят героите му. И същевременно прозрях, че така и трябва да бъде.
Всеки търси своя личен изход.
В тази книга няма готови рецепти. Няма дидактика, няма напътствания и добронамерени потупвания по рамото, та драгия читател по живо, по здраво да се успокои, че всичко е окей. Ама никак!
Тази книга изисква усилие. Нашето собствено.
Предполагам, че прочитът ми е твърде личен, но избирам следното – усилието.

Не е тайна, че на Балканите сме вряща и кипяща смес, емоционалното ни свързва повече от рационалното. Любопитно беше да го усетя от първа ръка и да установя, че това ме радва. И доколкото делим едно общо човечество – сме важни за него. В този опредметен, осъден, ограничен от социални и битови условности живот („чист реализъм“ , както казва за втората част от романа си Сашко Насев), има и една поставена отстрани фигура, наблюдаваща ситуацията с лека усмивка. Ние можем да бъдем тази фигура. Да се погледнем обективно и да се посмеем на собствената си трагикомичност.
Но за това, както вече казах – се изисква усилие. И аз като читател и човешко същество избирам него.

Сашко Насев  е от РС Македония. Роден е в 1966 година в Кочани, тогава в Социалистическа федеративна република Югославия, в семейството на Насе Насев, треньор по свободна борба. Завършва обща и сравнителна литература във Филологическия факултет на Скопския университет и драматургия във Факултета по драматични изкуства също в Скопие. Защитава докторска степен във Факултета по драматични изкуства в Скопие и специализира в САЩ. Работи като редактор на културната рубрика на вестник „Студентски збор“ и в Македонската телевизия. В 2018 година става изпълнителен директор на Културно-информационния център в София, България.

В ТЪРСЕНЕ НА СЛЕДА ОТ ОРФЕЙ

 Преплуваш морето без да докосваш водата Продължете да четете Анна Багряна →