НЯМАМ
Аз нямам море,
край което спокойно да гледам
как в тези божествени мигове
зрелият портокал на слънцето
потъва в синята бездна.
Нямам заснежени планини,
които сякаш невести
носят дълги бели рокли
с позлата от слънчеви лъчи.
Дори си нямам река –
да слушам нейния ромон,
докато изтичат безсънните часове.
Нито езера, тези бистри горски очи,
в които се оглеждат слънцето,
небето и сивите облаци.
В градината си имам само цвете
и златна рибка в буркан от мармалад,
която всяка сутрин ми намигва
и с погледа си ми казва:
най-богата си,
защото живееш и обичаш
и целия свят носиш в очите си!
ОСТАВАМ САМА
По пътя на несбъднати желания,
замъглени от копнеж,
хващам твоите несъществуващи стъпки
и ги свързвам със сърцето си.
Вкопчен в гривата на коня,
оседлан край звездите,
ти се втурваш към мига,
а аз оставам
в пристанището на скъсаните платна,
чакайки погледите им,
качвам се на заседнал кораб,
с който не мога да отплавам
към авантюрата на заминаването ти.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
Сафета Осмичич е родена в гр. Градачац, Босна и Херцеговина, но вече над 30г. живее извън родината си – в Хърватска, Германия и Холандия. Пише на родния си език, има публикувани и две новели на холандски. Нейни стихове са превеждани на немски, словенски, полски, български, арабски, турски и македонски. Участ вала е в множество литературни събития, фестивали и пленери. Автор е на: „Между нас“ (стих.), „Мелек Рабия“ (роман), „Самотна стая в големия град“ (стих), „Така искам“ (стих.), „На моите приятели“ (стих.), „Пролетна киша“ (роман) и др. Нейни творби са публикувани в престижни международни антологии.
Участник в 17-то издание на Международния литературен фестивал “Свято слово”.