***
АКО СТОПЛИШ ЕДНА ДУМА
Като глина в дланта си,
Можеш да изваеш цяла приказка
* * *
СЕГА СЪМ
необходима реалия.
Невъзможно е
да ме преведеш!
* * *
КАМШИКЪТ
изплезва език –
жесток хоризонт.
***
ВЪЗДЪХНА
старата къща.
Мъдро
поклати покрив
и облегна рамо
на гърба на ореха…
* * *
ЗАЩОТО НЯМАШЕ СТЪПАЛА –
никой не ги броеше…
Един човек
не тичаше по тях,
а по представата си за изкачване.
Само да знаеше
ще стигне ли някъде!
Междувременно
камбаната
роди сама в камбанарията.
Не чу ли плач?!
* * *
На Роза
НО БОГОВЕТЕ СА ОМАГЬОСАНИ!
В пръстена на стиха
живеят моите истини.
Ти ги отгледа.
И не давай да ми ги вземат
безсмъртните!
Децата на тази поезия
още рисуват
артистични дървета
от пластилин.
Защото е невъзможно
да изгубиш поета
като златна монета от джоба си,
като пръстен,
изпуснат
в прозата…
* * *
ДОКАТО СЕ ЛЮПИ ДЕНЯТ,
подреденият хаос
гневно нарича:
„Всеки праг съществува,
за да се спънеш.
Прекатурвай само думите!”
В стар,
изпъстрен със кръпки костюм,
бърза пътят към мен.
Слънцето изгрява наум.
Стръкчето на гласа ми расте.
Ще прескочи оградата,
зад която
мълчанието се припича на камъка,
докато стане гущер.
* * *
СТРАХЪТ –
изгубена кобилка – цвили.
Жребчето й,
родено в мен, се чуди
дали от другата страна на къщата
нощта си прави олелия.
Примигва
на заоблени отрязъци свещта –
повод,
който си търси конете…
* * *
ЛЪЖАТА ИМ
сега ще се спъне
като уморен дакел.
Ще клепнат ушите й,
даже няма да чуе,
как нослето расте.
Ще завърже чувала си
и ще тръгне към воденицата.
Но …
беззъбата истина там
вече меси погача.
* * *
СЕГА НАПИШИ
едно стихотворение.
Да е истинско.
когато го чета,
да усещам миглите му
по бузите си.
Сега седни
и го напиши,
моля те,
докато дъждът се отръсква
като мокро коте на улицата,
докато облаците пухтят –
хипопотами в небесното блато…
Докато вятърът
си промъква гласа
през отворите на улуците.
Аз ще съм тук наблизо
и ще ти помагам да ме обичаш.
* * *
ЧУ ЛИ КАК ПЕЕ
глухият петел
във онзи двор,
където никой не разбира
страховете на земята,
където всички ослепяват,
когато ражда изгревът
във прясно окосена нощ…
Чу ли
как пеят глухари,
на същото дърво,
където кацат славеи.
***
ВИБРИРАМ,
възхитена
от земното яйце.
Колко космическо е
престъплението ми
срещу непишещите!
В окото
пърха
непорасналото пиле…
Като съм чуждо кукувиче,
ще мога ли
да се люлея
върху коляното
на общия ни Бог!
Синият град
В Синия град съм,
където светят златни фенери,
тичат тесни улички, облечени в басма и атлаз.
Стълбите им –
с пъстри черги наметнати
и с мъркащи котки в панери.
Облегнат тихо
на синия таван на Мароко,
къдрав аромат на печен хляб
нахрани душата на поета.
* * *
Прекаляваш с красотата!
Как успяваш да я понесеш!? –
ме попита Роза.
Отговорих:
Красотата прекалява, но все още я нося!
* * *
Във всеки живот
има поне една война,
във всяка душа –
много повече.
Зад всяка дума
стои поне един човек,
към всеки човек –
хиляди думи
протягат ръце,
с гняв или с обич…
А в теб е ключът на загадката…
Автор: Емилия Авгинова
Поет, преводач, университетски преподавател, главен асистент, доктор по Общо и сравнително езикознание.
Емилия Авгинова (Емилия Георгиева Авгинова-Николова) е родена на 5 февруари 1974 г. в град Шумен, България.
Завършила е с магистърска степен Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност приложна лингвистика с два чужди езика – руски и новогръцки.
Понастоящем е главен асистент доктор, преподавател по новогръцки и руски език в гореспоменатия университет. Автор е на многобройни изследвания и статии, участвала е в десетки конференции, симпозиуми и конгреси, свързани с преподаването и изследването на новогръцкия и руския език в Гърция, България, Азербайджан и др.
Първите ѝ публикации на стихове са през 1985 година в детски поетични книги – „Вълшебни капки“, „Образи на луната“, а по-късно в книгата на Роза Боянова и Красимир Кунчев „Литературни игри с децата“ (1988). Следват публикации в различни литературни списания и алманаси: „Метафори“, „Пир“, „Света гора“, „Златоструй“ и др.
Занимава се с превод на поезия и проза от новогръцки език. Публикува стихове в: Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“, в „Литературен вестник“, в електронно списание Public Republic, електронно списание LiterNet, алманах за поезия „Златоструй“, електронно списание „Нова социална поезия“, както и преводи на поезия от гръцки език в електронно списание „High View Art“ и др. Също така има публикации на стихове в:
„Лирските музи на Бугарија: (панорама на современи бугарски поетеси)“,
„Поезиjа од третото илjадалетие – 32 современи бугарски поетеси“, в сп. Книжевно житие,
„Вечности“, Великотърновска поетична антология от края на ΧΧ и началото на ΧΧΙ век „ANTHOLOGY OF INTERNATIONAL FESTIVAL – CURTEA DE ARGES POETRY NIGHTS“ 2021 („ANTOLOGIA FESTIVALULUI INTERNATIONAL – NOPTILE DE POEZIE DE LA CURTEA DE ARGES“ 2021) – поезия, преведена на английски и румънски език,
The Covers, Contents & Preface of Sophy Chen’s Translation World Poetry Yearbook 2021 (C-E Bilingual),《苏菲译·世界诗歌年鉴2021卷》 封面封底 目录 前言 (汉英对照) – публикации на стихове на китайски и английски език в поетичния алманах на Софи Чен.
Автор е на следните книги: стихосбирката „Око на дума“ (2000 г.), монографията „Концептът ХЛЯБ като фрагмент от езиковата картина на света. Лексико-семантичен и лингвокултурологичен аспект“ (2017 г.), както и стихосбирката на македонски език „Поетски дефиниции на нештата“ (Скопjе, 2022).
Емилия Авгинова е член на световното движение на поетите Poetas del mundo.