Книгата на Сашко Насев, носеща това провокативно с многозначността си заглавие, бе представена в рамките на тазгодишното издание на литературния фестивал “Свято слово – майски срещи на славянските творци” в Бургас.
Самата личност Сашко Насев впечатлява с присъствието си – ерудиран и приятелски настроен, колоритен и артистичен – неговият поглед винаги е склонен към леко шеговито, но в същината си мъдро, намигване към света. Човек би очаквал, надзъртайки в богатата му творческа и академична биография, да види някой, настояващ и облягащ се на титли и звания. В случая със Сашко Насев това никак не е така. Той не е от хората, които можеш да предвидиш и поставиш в точни параметри. Същото е и с писането му.
Не бих казала за себе си, че съм неподготвен читател, макар да би ми се искало понякога да избягам от навика на едно “професионално” четене, което занимаващият се с литература несъмнено добива с годините. Естествено бе още преди да разгърна книгата, да свържа заглавието с първите хрумнали ми разработки на този мотив – от Библията, от “Студеното сърце” на Вилхелм Хауф, “Фауст” на Гьоте, Булгаковия “Майстор и Маргарита”. Това само на прима виста, защото не мисля, че още изброявания имат смисъл – така и така темата е вечна. И всъщност винаги интересна.
Какво ново ни предлага обаче като автор Сашко Насев? Защо така семпло нарича книгата си във времена, които търсят абсолютната атракция, скандала, шумотевицата, рекламата?
В един свят, който се превръща все повече в консуматорски и предметен.
Има ли шанс да бъдем нещо повече от тялото си и нуждите му?
Бъдете сигурни в едно – авторът безкомпромисно ще преобърне лиричните ви нагласи!
Сашко Насев използва виртуозно езика и знае много добре какво прави и защо го прави. Заиграва се с диаболичния роман, стъпва върху инструментариума на магическия реализъм, ползва експресията и разпада на постмодернизма – слива и сблъсква стилове от всички нива. Идилични картини абсурдно се преобръщат в гротеска, романтичното изведнъж става сцена от нискобюджетен холивудски трилър, високи философски дилеми получават отговор с нечленоразделно изхъмкване и раблезианско задоволяване на примитивни нужди.
Имах нужда от подобно стъписване. От недоволство. Не – никак не ми хареса човешкото същество и грозните неща, които го заобикалят в прозата на Сашко Насев. Негодувах. Възневидях безсмислието и гротескността на ситуациите, в които живеят героите му. И същевременно прозрях, че така и трябва да бъде.
Всеки търси своя личен изход.
В тази книга няма готови рецепти. Няма дидактика, няма напътствания и добронамерени потупвания по рамото, та драгия читател по живо, по здраво да се успокои, че всичко е окей. Ама никак!
Тази книга изисква усилие. Нашето собствено.
Предполагам, че прочитът ми е твърде личен, но избирам следното – усилието.
Не е тайна, че на Балканите сме вряща и кипяща смес, емоционалното ни свързва повече от рационалното. Любопитно беше да го усетя от първа ръка и да установя, че това ме радва. И доколкото делим едно общо човечество – сме важни за него. В този опредметен, осъден, ограничен от социални и битови условности живот (“чист реализъм” , както казва за втората част от романа си Сашко Насев), има и една поставена отстрани фигура, наблюдаваща ситуацията с лека усмивка. Ние можем да бъдем тази фигура. Да се погледнем обективно и да се посмеем на собствената си трагикомичност.
Но за това, както вече казах – се изисква усилие. И аз като читател и човешко същество избирам него.
Сашко Насев е от РС Македония. Роден е в 1966 година в Кочани, тогава в Социалистическа федеративна република Югославия, в семейството на Насе Насев, треньор по свободна борба. Завършва обща и сравнителна литература във Филологическия факултет на Скопския университет и драматургия във Факултета по драматични изкуства също в Скопие. Защитава докторска степен във Факултета по драматични изкуства в Скопие и специализира в САЩ. Работи като редактор на културната рубрика на вестник „Студентски збор“ и в Македонската телевизия. В 2018 година става изпълнителен директор на Културно-информационния център в София, България.