Скъпи приятели и ценители на книгите,
Имаме удоволствието да ви съобщим, че от Продължете да четете Денонощна читалня отвори врати в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас
Скъпи приятели и ценители на книгите,
Имаме удоволствието да ви съобщим, че от Продължете да четете Денонощна читалня отвори врати в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас
ИЗУЧАВАНЕ НА ПЕЙЗАЖА
Много смешна жена – Продължете да четете Илеана Стоянова
За новата стихосбирка на Бина Калс (Bina Kals) „Литания“, издателство „Изток-Запад“, София, 2024 г. Продължете да четете Роза Боянова за новата стихосбирка на Бина Калс „Литания“
Програма м. юни 2024
Дом на писателя, ул. „Вола“ 1
1 юни, събота, 18.30 ч.
„Автопортрет с въображаема сестра“ – стихове от Илеана Стоянова
Представя Ана Боянова
4 юни, вторник, 18 ч.
Писателят романист Добри Карабонев от Чикаго
Водещи Невена Проданова и Райна Недялкова-Качулкова.
5 юни, сряда, 18 ч.
„Третото око на Едип“ – разкази от Васил Люцканов
Представя Добрина Топалова
6 юни, четвъртък, 18 ч.
MEMENTO MINOTAURUS – поезия от Димитър Желев
Представя Христо Узунов
С участието на Стоян Памуков
7 юни, петък, 18 ч.
„Музика & поезия“
Представя Наталия Георгиева
17 юни, понеделник, 18.30 ч.
„Сърце и липи“ – стихове от Веселина Ангелова
Представя Елена Янева
19 юни, сряда, 18.30 ч.
The Great Gatsby или Малки нощни литературни четения
Представя Слави Томов
КОКТЕЙЛ
Днес забърках следния коктейл:
две визи „Шенген“ за вкус,
една национална виза за по-добра консистенция,
две заявления за постоянно местожителство.
Твърде сладък стана коктейлът –
реших да прибавя и виза „транзит“
за по-пикантен привкус.
Има някаква тържественост в този
международен бар
на европейското.
Забъркваш коктейли,
напасваш съдби
и чертаеш сюжети.
Относително е дали
ще задоволиш всички вкусове.
Със сигурност обаче
там някъде – по тънката нишка
на границата
свободата продължава да нагарча,
а стремежът към нея
е нещо повече,
той е често полет към
смъртта.
ЗАВРЪЩАНЕ
В някои места
от пътя на границата
се чувстваш застрашен.
Дъждове като змии
връхлитат и те целуват
в упоение.
Ще оцелея ли? – питаш се.
Едва оттатък
разбираш, че има
и спасение.
Връщаш се възкръснал
в родното
и синът ти те чака,
пъдещ с усмивка
Злото.
ШУМОВЕ
В тази магична вечер
разни шумове
се блъскат в стените
на сърцето ти.
Млада девойка
танцува в сръбска кръчма
с полугола гръд.
И чуваш как смехът ѝ
отеква и се разпада
в пространството
на душата ти
като дяволско заклинание.
Шумът от чашите за вино
звъни: „Живели, живели!“.
На сутринта шумовете
са отминали.
Единственият, който остава
завинаги
е смехът на сина ти.
КАТЕДРАЛАТА И ТИ
след дълго се завърнах отново тук,
като че се събуждам от дълбок сън, търся те
под кубетата на „Св. Александър Невски“
се крие просяк, а отсреща
стои мълчаливо сградата на университета
изплуват спомени
реконструирам те в паметта си
разхождаше се мълчаливо
от площада с катедралата
надолу по улица „Шипка“ – винаги беше хубава
ако те потърся, ще те намеря ли и сега?
как ли изглеждаш?
ще останем ли тук в София?
(ако е с теб – ще остана завинаги)
ЖЕНСКИЯТ ПАЗАР
Кръжа наоколо
с разперени криле
от метафори
в този слънчев есенен ден.
Бъбривите гълъби се къпят
във водата на уличната чешмичка,
едно врабче е с тях,
маха рошаво и непослушно
и на всички хвъркати ни е добре
в този полет на поезията.
ПЛОВДИВ
на Кл. Бертран
Идвам и се връщам в този град,
както вълните на морската вода
се разливат първо бурно
по горещия морски бряг,
за да се приберат тихо след това
към себе си.
В това митично място,
издигнато от Бог на седем хълма,
недалеч от планината на Орфей,
песента ти се чува със сила,
по-могъща от конниците на цар Асен.
А ти дори и не подозираш,
че чертаеш следи с думите си,
които бележат България в картата
на днешна Европа.
Магията на поезията,
песента на оракула вечер
се разнася по улиците на Стария Пловдив,
кръвта се разлива по вените
на живия организъм на културата,
индианското в теб се събужда,
сетивата ти спонтанно улавят
фрагменти на древни истории.
И тази вечер дълбоко в съня ми
ще видя червените коне на поезията
да препускат по небето на Пловдив,
да флиртуват с Луната.
Сутрин ще спрат уморени
пред Слънчовите порти –
да почиват, да събират сили,
а Слънчо ще целува с лъчи
очите на твоята Муза.
Родена през 1979 г. във Варна. Магистър-филолог на СУ “Св. Климент Охридски” с две специалности – славянска филология с профил чешки език и литература и френска филология. Доктор по сравнително литературознание на Карловия университет в Прага. Два пъти е носител на наградата за млади чешки преводачи от конкурса “По стъпките на Григор Ленков”, организиран от Чешки център в София, както и на награда на Съюза на българските преводачи за най-добър превод от български на чужд език (2017). Автор е на три стихосбирки на български език: “Покана за баща” (2012), “Азбука на желанията” (2016) и „Розово слънце“ (изд. „Ерго“, 2021). Нейни поетични книги излизат и на словашки – “Som ako morskа voda” (Ars poetica, превод на словашки език: Игор Хохел, 2018), сърбохърватски – „Ružičasto sunce“ (Nekazano, превод на сърбохърватски език: Сафета Осмичич, 2022) и двуезично чешко-английско издание Pohraniční krajiny/Border landscapes (Explorer Editions, превод: Ондржей Заяц на чешки и Том Филипс на английски езици, 2023). Нейни стихове са преведени и публикувани на петнадесет езика, участвала в множество международни поетични фестивали и антологии в Чехия, Словакия, Румъния, Турция, Хърватска, Сърбия и Тунис.
От 2012 до 2017 г. работи като учител по френски език в Словакия, в периода 2017-2020 г. като учител по български език и литература към Българското училище “Боян Мага” в Лондон.
От март 2020 до май 2023 работи като координатор на литературни и образователни проекти към Чешки културен център в София, а в момента – в Словашко посолство в София като културен референт и консулски служител.
Член на Съюза на чешките и български журналисти, Съюза на българските преводачи, Хърватското книжовно дружество, Чешко-словашката асоциация по сравнително литературознание и др.
Носител на няколко международни поетични награди: от чешко-словашкия фестивал “По страните на Моравия 2018″, “Мелнишки Пегас” (2018) от Чехия, “Името на розата” (2018) от Полша, “Амавика” (2019) от Южна Франция в категорията „Франкофония” и поощрителна награда за хайку на Хърватското книжовно дружество за 2019 г.
Хвърчилото
Една найлонова торба, пълна с яростен вятър, летеше като Продължете да четете Васил Люцканов
СЛЕД ДЪЖДА
Заваля…
И така ще вали дълги нощи и дни. Продължете да четете Асен Масларски
ЛЪЖА
Лъжа,
че не вярвам в минали животи, Продължете да четете Антония Филипова
ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ
Тя е толкова зряла и тежка –
обрулва я първия вятър…
Тя ще бъде последната грешка,
но кой, откъде ми я прати?
Тя е залезно-златна, красива,
срамежлива, малко тревожна,
сладко-кисела, топла, тръпчива,
несънувана и невъзможна.
Тя е песен за късната среща –
лек за бръчки, бодежи, болежки.
Тя е най-голямото НЕЩО,
най-свята от всичките грешки…
***
Спира дъждът –
бяла носталгия пренарежда паважа.
Време за обич,
за нежно ухажване.
Време за младост, за горестна тръпка,
независимо колко малка е стъпката –
на любим и любима –
тази жажда я има
и гори под небцето…
Спря дъждът,
но не спира сърцето –
отброява мигове и сезони
под дървета и под балкони,
рисува залези и затишия,
не прибавя нищо излишно!
Тази стара душа с нови дрехи,
спотаила целувки, раздели, утехи;
тази пролет – с дъжда непокорен –
бистър подарък неръкотворен,
спира, вали и пак спира,
чисти, къпе и композира –
най-великия химн на небето –
любовта, вечността, битието.
УЛИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Все не омръзва –
нагоре-надолу по „Богориди”,
лунни спомени, тънки брътвежи,
дъх на миди,
на мокро дърво,
на любов
и на свежест.
Все не омръзва –
уж еднакви вълните,
с бяла пяна солено пропити,
глъч на чайки,
на нещо отдавна
тревожно звучало,
а не омръзва морското огледало.
Да, не омръзва –
то се възражда
във всеки изгрев оранжев
и всяка трескава жажда;
нагоре-надолу
по шумната „Богориди”.
Как ми се свиди този Бургас,
Боже, как ми се свиди!
Родена е в София. Завършва Музикална академия със специалности класическо пеене и пиано. Пише и публикува още от ученическа възраст. Автор е на повече от 25 книги – поезия, проза, публицистика. В монографиите си с художествена публицистика представя изявени хора на изкуството като диригента и композитор Васил Казанджиев, прима балерината Вера Кирова, виртуозната пианистка Лора Димитрова и др.
През 2014 година получава националната награда „Блага Димитрова“ за романа си „Да се родиш виновен“.
От 2005 г. е член на Съюза на българските писатели.
Работи като редактор в „Издателско ателие Аб“ още от основаването му. От 2012 година е управител на издателството, което е носител на няколко национални награди за популяризиране на българска литература и печели редица проекти с финансиране от Министерството на културата – целеви и в сектор „Помощ за книгата“, които реализира и представя успешно пред читателската публика в цялата страна. Сътрудничи си с културните институти на няколко страни от Европейския съюз.
Съучредител е на „Общество за духовни изяви“ със седалище в гр. Бургас и филиали в по-големите градове на страната, където участва в събития, показващи високи образци от духовната култура на българина.
Вече 20 години музицира в дует с Емил Калев по концерти, фестивали и премиери на книги. Има издадени 4 CD-албума.
старицата и текста
когато автобусът закъснява Продължете да четете Тони Теллалов