СЛЕД ДЪЖДА
Заваля…
И така ще вали дълги нощи и дни.
От града ще останат само мокри контури.
Ще откриеш внезапно колко много беди
е донесла среднощната буря.
Ще запомниш дъжда. От това ще боли.
Всеки спомен е старо огнище…
В него чак до зори всяка нощ ще гориш
със наивната вяра след туй да е чисто.
Всеки дъжд ще е част от красиво преди.
Всички локви ще тръпнат от спомени.
Ще нагазиш ли в тях? Хайде – крачка в страни!
Няма риск под небето огромно.
Не излизай. Навън все така си вали…
Самотата отвсякъде дебне.
Но едно запомни! Всяка нощ във съня
ще се любим със тебе като за последно.
ВЕТРЕ!
Колко е лесно на среднощният вятър –
свири в ушите ми, разпуснал коси…
Прах от асфалта в очите ми мята.
Надбягва се с някакво късно такси.
Домът му е тук – край смълчаните къщи,
край отдавна немитите, прашни стъкла.
Тези тъмни очи на доволство намръщено,
притаили зад щори и очи, и сърца.
Ветре, спри се! Бъди ми приятел!
Не засипвай ме с прах. Разбери –
нямам дом. Тази нощ имам само тревата.
Остави ни до утре сами.
На разсъмване пак ще се влея в потока
с обичайните дневни неща…
Ще вървя, ще чета, ще се смея високо.
Ала как да забравя нощта?!
МИНУТИТЕ ТИШИНА
Прибирам се. Хвърлям деня във мазето
заедно с моите прашни обувки.
Чака ме сън – часове незаети
от жени, суета и преструвки.
Отпечатък от палец оставил
по звънците на всички врати,
аз през целия ден съм забравял
част от мен и от моите дни
във ръцете на хора случайни,
по бистрата – на чашка кафе,
в такситата и в трамвая,
един Бог знае още къде!
Уморен се прибирам, разрошен,
тихо влизам среднощ у дома…
И попива у мене разкошът
на минутите тишина.
БАЛКАНСКА КРЪЧМА
Не сме на края на света,
а глупаво делим се и се мразим.
Не можем ли да седнем на една софра
и чашите да вдигнем за наздраве?
Защо изправяме се брата срещу брат?
Защо делим се и какво печелим?
Не можем ли да седнем на една софра
и всеки всички други да почерпи?!
Балканската ракия не горчи.
Виното ни е тежко и искрящо.
Да седнем братски на една софра
и да запееме юнашки.
Не искам във главите да гърми
на глупостта безмилостния вятър.
Децата ни ще вдигнат своите софри
и ще заживеят като братя!
ВЪН ВАЛИ
Събудих се. Наострих уши и чух –
навън дъждът валеше сякаш из ведро.
Очите ми за сън дълбок се молеха,
а тялото ми – за легло.
До мен лежеше безмълвна китарата.
Докоснах я, но вместо звук издаде стон.
Зад мен бе сакът, а гърба ми галеше
подът на товарния вагон.
Сега пътувам. Не зная как попаднах тук,
нито накъде отива този влак…
Таванът капе, подът е покрит с боклук…,
а аз със колелата дишам в такт.
Ужасен студ! Навярно е под нулата
и вятърът под дрехите ми влиза сам.
Къде съм тръгнал – към Русе ли? Към Кулата?
Не знам. Пък и не искам и да знам!
Където и да сляза ще намеря там
хора, като мен скроени. И подслон.
Ще пеем песни. Ще пием – до кога, не знам!
А после – пак в товарния вагон…
Това съм аз! Без работа… От град на град…
Без покрив, без пари… Във студ и зной
пътувам. И си мисля, че светът е млад!
И утрешният ден е само мой.
Вън вали… Нека вали!
Роден на 8 януари 1959 г. в с. Студена, Пернишка област. Завършва гимназия в София, висше образование в ШУ „К. Преславски”, специалност „Българска филология” и Факултативно: Театрознание и режисура.
Композитор, музикант и певец (singer-songwriter), създава и издава изключително авторска музика и песни по едни от най-добрите образци на българската поезия, както и по собствени стихотворения. Той е един от певците, чието име задължително се споменава, когато стане дума за български бардове, поети с китара или изпята поезия. Един от основателите на фестивала “Поетични струни” (1986).
Написал, изпял и издал над 150 песни, които имат собствена вярна аудитория. Има издадени 11 албума – CD, дългосвирещи плочи, музикални касети и сингли, както и една стихосбирка „Вън вали”, издателство „Анго бой“, 2009, включваща два диска с песни.
Автор на музика, песни и балетни етюди за театрални спектакли.
Награди: първо място от първия Национален конкурс за авторска песен – Добрич,1985, Голямата награда ПОКИ от бардфест „Поетични струни“ – Харманли,1986, Първа награда от фестивала „Рок под звездите“, раздел поп музика –
Приморско, 1988.
Продуцент и водещ на ежедневно музикално развлекателно предаване „Фул Макс” (1992 – 1994) на БНР – Радио Шумен; създател и директор на частно „Форте радио” (1994 – 1996); продуцент на телевизионно предаване „У дома” – 5-часово магазинно предаване по ТВ Шумен (1996 – 1998) ; създател и главен редактор на Дарик радио – Шумен (1998 – 1999); водещ на музикалното предаване „Маестро, музика” и водещ на легендарното предаване „И рибар съм, и ловец съм“ (2021 г. до днес) на БНР, програма „Христо Ботев“.
Член на Съюза на българските писатели (от 2011 г.).