Антония Филипова

ЛЪЖА

Лъжа,
че не вярвам в минали животи,
във врачки и в съдби.
Разказвам,
че съм господар на делника,
а празник няма.

Уморително е
да държа желанията изкъсо,
да изпреварвам стрелките на часовника,
да съблазнявам звездите,
само да постоя още минута
в прегръдките на хаоса.

Срещам се,
когато ме няма.

Каня спомена
за неизживени животи,
врачки и предопределености.
Едва тогава
надничам иззад вратата на мечтите.
Поглеждам боязливо

и се извръщам.

 

КРАСИВА СИ

когато от устните ти
политат думи – ноти,
облечени в черно.
Напевно се усмихва залезът
с твоите трапчинки.

Красива си, когато
недоизричаш мисълта си.
Търсиш хвърчащи точности,
претърсваш вселени,
прашни спомени
и откраднати недели.
А думите се крият,
кацат на рамото ми
и гнездят в най-тъмните кътчета
на мислите ми.

Няма да ги откриеш.
Не ще ги доизречеш,
докато не ме призове
Морският господар там,
където думите са глухи

 

А МОЖЕШЕ ДА Е ЛЮБОВ

Щастливите сълзи са удавени в морето.
Маската на щастието се пропуква,
когато нощта е най-тиха.
Балдахинът си играе с голотата на моя страх.
Малките часове изтезават мислите,
стържат по циферблата на часовника
и връщат стрелките назад.
Сънят дави русалките,
а косите им – стоманени въжета,
ги теглят към дълбините.
Зениците им са слепи.
Плъзгат се по остриетата на тъмнината.
Натрошени миди се забиват в спомените им.

А можеше да е любов
в забравен свят,
отпреди да им пораснат опашки.

ПРОКЪЛНАТА

Морето развързва възлите на тайната
и целува протритите ми китки.
Спотаената любов не може да обича.
Гняв по набръчканото морско лице –
счупено отражение.
Всичко е наобратно под вълните.
Делфините отплуват с мъката и забравям,
а морето ме проклина да стоя далеч от него.


ДЪЖДОВЕН СЛЕДОБЕД

Мислите ми танцуват с капките.
Следват такта на лошото време.
Ти липсваш. Аз липсвам.
Разлиствам книги,
пълни с хербарии – отминали животи.
Oтдавна вече не е лято.
То си отиде преди две години.
И слънцето не свети над морето,
и гларусите липсват.

 

Тя е психолог. Родена е в гр. Бургас на 12.12.1995 г.  Завършва ППМГ “Акад. Н. Обрешков”, а после  Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – психология с магистърска степен по „Клинична психология“. Към момента се обучава в „Когнитивно-поведенческа психотерапия“.

Поетичният й път започва в литературно студио “Митични птици” към НЧ “Л.Каравелов 1940”, гр.Бургас, под ръководството на арт педагога Роза Боянова.

Награждавана в няколко литературни конкурса, между които: Национален литературен  конкурс “Петя Дубарова” , Национален литературен конкурс “Море”, “Бургас – моят град”, “Магията на словото” и др. Участието ѝ в Международния литературен фестивал СВЯТО СЛОВО е награда от Националния конкурс „Млад разказвач“ 2024 на името на Атанас Радойнов.