невъзможност

да избягам

да се скрия някъде

за да не срещна злото Продължете да четете „Невъзможност“, стихове от Живка Иванова →

Аз съм в момента чернокос, с леко начупена, вълниста коса, с черен мустак, сливащ се с гъста, къдрава, черна брада. Среден на ръст. Походката ми е леко прегърбена, за да се възприемат моите метър и осемдесет като среден ръст, защото за ширините на южните Балкани, съм висок мъж. Продължете да четете Малък бунт →

…

Винаги ще те наричам „моя град“,

заради естествения дъх на водорасли,

идващ от морето, Продължете да четете Милка Стоянова →

БУРГАС. ПРИСТАНИЩЕТО

                                   На Роза

 Като излюпени

от облачни яйца

митични птици Продължете да четете Петър Чухов, ПОЕТИЧЕСКИ ПЛЕНЕР „ЕСЕНЕН БУРГАС 2018“ →

Роуз Вълшебната Ми Кръстница

Роуз Вълшебната Ми Кръстница обикаляше тихо ниско над града. Беше 3 часа сутринта и по улиците беше тихо. Скоро щяха да тръгнат чистачите и да заличат следите от порочната нощ. Роуз  нарочно излизаше по това време , когато другите вещици вече бяха достатъчно пияни и ги мързеше да правят Продължете да четете Откъс от „Роуз Вълшебната ми Кръстница“ на Екатерина Капрова →

ЗДРАВЕЙ, МАРИЯ! И СБОГОМ!        

Познавах Кирчо от контейнерите за боклук, покрай които минавах всяка сутрин. Преди осем сутринта по улицата няма никой. Той внимателно изравяше с пръчка нещо отвътре, Продължете да четете Владимир Шумелов →

БРЪСНАРНИЦАТА

Днес, братче, се поразтъпках до пощата, хем да свърша някоя-друга работа, хем да си побъбря с някого, че там пò се навъртат хора – я за получаване на пенсии, я да пратят някое колетче. На връщане реших да мина по обиколната улица, да се поразгледам, да видя какво е, що е положението из селото, Продължете да четете От сборника с разкази „ПРИЗРАЧНИТЕ КЪЩИ”, Мина КРЪСТЕВА →

Старият град
на Любов Кронева

На гърба на църквата живееше Христос
в къщата с обърнатия покрив,
до берберницата на Ахмед…
Тракаше шивачницата на Киркор, Продължете да четете Любов Джунгурова →

Животът пак ми хвърли ръкавица
и аз веднага я приех
душата ми, нали е волна птица
политна и отново своя път пое.
Дали е туй поредно изпитание
и докога ще си играем на ези-тура? Продължете да четете Елена Трендафилова →